Когато през пролетта Израел беше поставен под карантина, собственикът на кръчма в Ерусалим Леон Шварц предприел бързи действия за спасяване на бизнеса си — започнал да изпълнява поръчки за вкъщи, което му помогнало да изкара лятото. После обаче дошла втората карантина.
Ресторанти и магазини отново са затворени и бизнесът на Шварц отново е изправен пред оцеляване. Освободил е 16 от 17-те души, които работели за него.
В същото време израелският производител на софтуер «Бизабо», който работи в тежко засегнатия от кризата сектор на организирането на конференции, бързо преоткрил себе си, започвайки да предлага «виртуални събития». Така компанията увеличила двойно печалбите си и дори назначава нови служители.
Подобни истории за върхове и спадове описват много добре разширяващата се «дигитална пропаст» в Израел.
Още преди пандемията Израел беше една от страните сред развитите икономики с най-големите разлики в доходите и най-големите равнища на бедност. Ситуацията там тогава беше такава, че в печелившия сектор на високите технологии беше съсредоточен малък брой хора с големи доходи, докато в същото време много израелци, работещи като държавни служители, в сектора на услугите или като собственици на малки предприятия едва свързваха двата края.
Тези пропасти се разшириха, когато наложената миналия месец втора общонационална карантина нанесе нов удар върху икономиката, която и без това беше тежко засегната от първата вълна ограничения.
Негативните последици от пандемията задълбочиха и отдавна съществуващите разделителни линии сред израелските евреи, изправяйки светското мнозинство срещу влиятелното ултраортодоксално малцинство.
Някои смятат, че премиерът Бенямин Нетаняху, срещу когото от месеци има масови протести заради усещане за несправяне с овладяването на епидемията, облагодетелства ултраортодоксалните си партньори за сметка на общото благо. Той избра икономически унищожителната повсеместна карантина вместо налагането на целенасочени ограничения само на местата, които са огнища на зараза, включително много от ултраортодоксалните общности, вероятно за да не дразни съюзниците си.
Това сериозно разкъсване на обществената тъкан в Израел даде повод на израелския президент Реувен Ривлин — фигура без особени правомощия — да отправи предупреждение по този въпрос.
«Усеща се как атмосферата става взривоопасна. Усеща се гневът по улиците», каза Ривлин в обръщение към парламента.
«Израелският трибализъм избива на повърхността през пукнатините, едната част от обществото сочи обвинително с пръст другата, едното племе се изправя срещу другото».
Нетаняху отначало получаваше ласкави оценки за начина, по който се справя с коронавирусната криза. Той бързо запечата границите и наложи повсеместна карантина, което създаде впечатлението, че епидемията е овладяна.
Но карантината взе своята голяма дан, повишавайки безработицата до близо 35 процента през април. Стотици хиляди хора или бяха освободени от работа, или бяха пратени в принудителен отпуск, като това бяха най-вече хора с ниски доходи в сектори на икономиката като търговията на дребно, туризма и хотелиерството и ресторантьорството.
Макар и с възстановяването на икономическия живот заетостта постепенно да се възстанови, през есента драстично се увеличи броят на новите случаи на коронавируса, което принуди правителството миналия месец да наложи втора тотална карантина за неопределен срок. По официални данни над 967 000 души или почти една четвърт от трудоспособното население отново е без работа.
Шварц, който държи два бара и компания за производство на крафт бира, «Биратену», успял да оцелее чрез поръчки за вкъщи до отварянето на ресторантите през лятото. Но дори и след като те отворили, поради здравните предписания броят на клиентите, на които имал право да сервира, трябвало да бъде ограничен, което отново намалило оборота.
Шварц освободил една трета от персонала си и редуцирал собствената си заплата. После правителството наложило втората карантина. Сега той и единственият човек, който работи за него, отново се концентрират изцяло върху бизнеса с доставките по домовете.
«Тук прилича на гараж», каза той. По негови оценки бизнесът е спаднал с поне 60 процента в сравнение с предепидемичните си равнища.
Алон Алрой, един от съоснователите на компанията «Бизабо», се сблъскал със същата екзистенциална криза в началото на март, когато разбрал, че бизнесът с организирането на конференции е напът да пресъхне. Той освободил една четвърт от персонала си, а екипът му трескаво се опитвал да измисли стратегия за оцеляване. «Беше най-тежкият месец, който някога сме имали», заяви Алрой.
В края на месеца те решили, че ще минат към «виртуалните събития». Ключът, каза той, беше да отидем извън стандартните разговори в електронната платформа за конференции «Зум» (Zoom) и да създадем среда на взаимодействие.
Софтуерът позволява на участниците в големи онлайн събрания да си говорят с другите хора в тях или да се отделят с когото пожелаят от тях на частна среща, точно както се прави на традиционните конференции.
«Всички съзнаваха, че секторът с организирането на корпоративни събития може да изчезне, ако не пренесем тези събития в технологична среда», каза той от Ню Йорк.
Така, след две от най-силните си тримесечия изобщо, «Бизабо» наела отново освободените си служители и назначила още 40 души. Сега за компанията, която има офиси в Израел и Ню Йорк, работят около 150 души.
Макар и някои компании от високотехнологичния сектор в Израел да са засегнати от икономическия спад, като цяло този сектор изживява може би най-силната си година за всички времена.
Но докато той процъфтява, много други отрасли в израелската икономика биват изоставени, което създава разделения, а те от своя страна предизвикаха гневни протести.
От повече от три месеца хиляди израелци участват в ежеседмични демонстрации с искане за оставката на Нетаняху, най-вече заради начина, по който ръководи икономиката. Много от протестиращите са хора, които са загубили работата или бизнеса си.
Значителна част от обществения гняв е насочена и към лидерите на ултраортодоксалните евреи, чиито общности не спазват противоепидемичните правила, станаха причина за рязко увеличение на случаите на коронавирус и категорично се противопоставят на призивите за целенасочени (локални) карантини. Критици обвиняват Нетаняху, че прави реверанси на политическите си съюзници, за да помогне за защитата си по време на съдебния процес за корупция.
Израелският икономист Дан Бен-Давид, основател на института «Шореш» и професор от Телавивския университет, предупреждава за тези разделения от години, като според него те се коренят в образователната система на страната.
По думите му на училищата в отдалечените райони, арабските общности и ултраортодоксалния сектор от обществото дълго време не е обръщано внимание, което е довело до това, че възпитаниците им се оказват зле подготвени за модерния свят.
«Около половината от децата в Израел днес получават образование на равнище Третия свят», каза той.
В случая с ултраортодоксалните евреи това необръщане на внимание е целенасочено — религиозните лидери използват политическото си влияние, за да финансират образователна система, която насърчава изучаването на свещените книги вместо предмети като математика и английски.
«Ние сме единствената страна в целия развит свят, която позволява на родители да лишават децата си от основни учебни предмети», каза той. «Фактът, че позволяваме това от десетилетия, ни прави съучастници». /със съкращения/
БТА