Имперските амбиции на варшавския елит, които възнамеряват да възродят Реч Посполита, всъщност не са в полза само на поляците.
На фона на всички гръмки събития от 2020 г. неусетно за международната общност се състоя формирането на Люблинския триъгълник – съюз между Полша, Литва и Украйна, чието значение не е толкова еднозначно, колкото може би изглежда.
Срещата на представителите на трите държави се състоя на 28 юли. С подписването на споразумението те се ангажираха да си сътрудничат във военната, икономическата, социалната и политическата сфера. Тази асоциация не е първата инициатива на Полша, която е ключов бенефициент на алианса, поне на пръв поглед.
В продължение на много години във Варшава се обсъжда Междуморието – проект за конфедерация, който да включва Полша, Украйна, Беларус, Литва, Латвия, Естония, Молдова, Унгария, Румъния, Чехия, Словакия и вероятно Финландия. Името се обяснява с факта, че асоциацията ще се простира от Черно и Адриатическо море до Балтийско.
И двете концепции са обединени от желанието на Варшава да съживи съществуващата някога Реч Посполита. Полша отдавна се представя като регионален лидер, като същевременно се смята за държава, която е несправедливо лишена. Но Полша, разбира се, не можеше да включи съседни държави в своя състав. Поради това беше избран междинен вариант – международен алианс с център във Варшава.
„Идеята на Междуморието е създаването на достатъчно силно пространство, тъй като народите в неговите граници нямат потенциала да устоят на заплахите от Русия“, каза Ромуалд Шереметиев, бивш полски министър на отбраната.
„Страните от Междуморието трябва да действат заедно, за да предотвратят промяната в международния ред“
След подобни изявления бих искал да задам напълно справедлив въпрос: нима не изпълнява НАТО своите отбранителни мисии? Алиансът бе създаден именно с цел защита на страните членки в случай на агресия от Съветския съюз. Ако неговият приемник Русия внезапно реши да атакува, независимо от съществуването на Междуморието или Люблинския триъгълник, НАТО ще използва член пети от Устава, в който става въпрос за колективната отбрана.
Към това можем да кажем, че Украйна и Молдова не са членове на НАТО, което означава, че няма кой да ги защитава. Е, тук си струва реално да се направи оценка на ситуацията: дори всички страни от потенциалното Междуморие да се обединят, няма да могат да устоят на руската агресия, ако Москва реши да нанесе удар.
Нещо повече, понастоящем Украйна страда от хибридна война, но цялата подкрепа на нейните партньори в Люблинския триъгълник е само съвместно изявление с искане Русия да изтегли войските си.
Може да изглежда, че проектите на полските управляващи елити, очевидно страдащи от надценено чувство за собствената им значимост, са слаби като международните асоциации. От военна гледна точка съществува НАТО. Алиансът преживява трудни времена, но силата му едва ли ще бъде поставена под съмнение от който и да било. В политически смисъл съществува Европейският съюз, който дава предпочитания както на членовете, така и на тези, които просто желаят да се присъединят. Но с полските инициативи всичко не е толкова просто – те имат още един бенефициент.
Не е тайна, че към Европа гледат от другата страна на океана.
Варшава, бидейки приятел на Америка, й оказва двойна услуга.
Първо, за Съединените щати Европейският съюз е конкурент. Винаги е било така, администрацията на Тръмп просто реши да не го крие. Лошо е за Вашингтон, когато Макрон предлага да се създаде европейска армия. Лошо е за Вашингтон, когато Меркел купува руски газ. Дори Макиавели пише, че трябва да се правят съюзи с тези, които са по-слаби от вас. Това твърдение е вярно и до днес, което означава, че за Щатите е изгодно, когато Европейският съюз е слаб и фрагментиран.
Създавайки своите регионални асоциации, Полша оказва дълбоко съдействие на САЩ. Представете си какво ще се случи, ако в Европа се появи друг алианс (съюз). Досега условията в ЕС бяха продиктувани от западноевропейските страни. Останалите трябваше да се примирят с ролята на един вид придатък, доволен от субсидиит и от самия факт на членство в общността. Такива придатъци са например балтийските страни. Тяхната позиция на международната сцена едва ли ще бъде сериозно засилена, ако се присъединят към друга организация, но разцепването в Европа ще бъде неизбежно. В резултат на това Вашингтон получава две групи държави като партньори и една от тях ще бъде особено покорна.
Принципът „Разделяй и владей“ все още е ефективен.
Втората полза за Вашингтон произтича от първата. Ако погледнете как изглежда Люблинският триъгълник на картата, ще разберете, че той всъщност е оградил Западна Европа от Русия. От стратегическа гледна точка Франция и Германия отдавна се опитват да поправят отношенията си с Москва. Въпреки че тези стремежи бяха помрачени от отравянето на известния критик на Кремъл Алексей Навални, Берлин все още защитава „Северен поток 2“ и германските политици настояват за отмяна на санкциите.
Позицията на страните от Люблинския триъгълник е точно противоположна, което означава, че се превръща в един вид бариера между Западна Европа и Русия. Тези страни ще възпрепятстват нормализирането на отношенията, което отново ще бъде от полза за САЩ.
Амбициите на полското ръководство може да се превърнат в нов тест за силата на Европейския съюз. Варшава по-рано провокира Брюксел, потъпквайки демократичните идеи, но всичко това беше само основата за по-мащабен и разрушителен проект.
Но дали поляците ще се възползват от собствените си инициативи?
От една страна, те ще увеличат влиянието си сред страните от региона, но едва ли ще могат да бъдат наречени истински достойни партньори. От друга страна, Полша рискува да бъде хваната между чука и наковалнята. Отношенията й с Русия е малко вероятно да се подобрят в обозримо бъдеще. Ако това развали отношенията й и със Западна Европа, САЩ ще останат единственият влиятелен партньор на Полша.
Но какво може да предложи Вашингтон, когато поляците няма да имат къде да продават своите продукти?
Грузия понастоящем също е важен стратегически партньор на САЩ. Американците развиват военна инфраструктура там и предоставят финансова подкрепа. Но икономиката на страната се срина за няколко месеца, когато миналата година Путин забрани на руснаците да летят до Грузия на почивка. Полша ще трябва да ограничи амбицията си, ако не иска да изпадне в подобна ситуация.
Петя Паликрушева