14 октомври 2020-Нюз Фронт.
В посланието си към арменския народ от 14 октомври 2020 година министър-председателят на Армения Никол Пашинян отбеляза, че първоначалният турско-азербайджански терористичен план за окупиране на Нагорни Карабах и прилежащите територии с блицкриг се е провалил поради съвместната работа и усилията на арменската армия — героични генерали, офицери, подофицери , сержанти, доброволци, войници, система на управление — правителство, Народно събрание, местно самоуправление и държавни органи.
Терористичната война, разгърната от Турция и Азербайджан срещу Арцах, продължава вече 18 дни.
Преди да засегна ситуацията на фронта, считам за необходимо да подчертая, че днес за нас е изключително важно да разберем настоящата военно-политическа ситуация, но за това на първо място трябва да разберем причините и условията за избухването на тази война “, отбеляза премиерът на Армения.Според думите му, в процеса на преговори по въпроса за Карабах, Азербайджан стъпка по стъпка се е приближил до точката, в която всъщност да си позволи да поиска от арменският народ на Карабах да се откаже от правата си.
Същността на това искане беше следната: трябва незабавно да прехдадем 5 от 7-те територии на Азербайджан, да представим конкретен график за предаване на двете останали територии и да признаем, че статута на Нагорни Карабах трябва да бъде единствено в състава на Азербайджан.
Освен това определянето на статута на Нагорни Карабах не трябва да има нищо общо с процеса на прехвърляне на територии.
С други думи,необходимо е да се прехвърлят територии не заради статута, а заради мира, в противен случай Азербайджан заплашва да разреши въпроса с война.Нашето правителство, което наследи тази преговорна база, или по-скоро платформа за преговори, всъщност отказа да обсъжда този въпрос по този начин, защото това е неприемливо за нас. При такива обстоятелства се опитахме ясно да заявим, че урегулирането на въпроса, без да се дефинира статутът на Арцах, е невъзможно, но Азербайджан отхвърли всякаква сериозна дискусия за статута, всъщност заявявайки, че единственият статут, който Арцах може да има, е какъвто и да е вид автономия в Азербайджан.
В същото време Азербайджа води военна реторика и антиарменска пропаганда.
През последните две години и половина проведохме реформи и модернизация на нашата армия, опитвайки се да създадем реални предпоставки, че „въпросът с Карабах няма военно решение“.
Победните боеве за Тавуш през юли 2020 година доказаха това, което изглеждаше невъзможно за мнозина: азербайджанската армия не е в състояние да реши въпроса с Карабах с военни средства. Това шокира не само Азербайджан, но и много други страни, особено Турция.
Непосредствено след юлските боеве започнаха безпрецедентни турско-азербайджански военни учения, голям брой турски войски и военна техника бяха прехвърлени в Азербайджан.
В хода на учениято стана ясно, че азербайджанската армия не е способна да изпълнява конкретни задачи, и Турция реши, че зербайджан повече не трябва да се занимава с проблема с Карабах. Случи се нещо безпрецедентно, Турция открито и публично започна да заплашва Армения, като в същото време прехвърли голям брой терористи и наемници от Сирия в зоната на конфликта в Карабах, осъзнавайки, че силите на азербайджанската армия сами по себе си няма да са достатъчни за решаването на проблема им.В тази ситуация ние се опитахме да приложим механизмите за стратегическо възпиране с простия разчет, че ако Турция постигне целите си в Южен Кавказ, това неизбежно ще доведе до верижна реакция на събитията и следователно регионалните и нерегионалните държави, които неизбежно ще станат обект на военна дестабилизация, трябва да предприемат превантивни мерки.
На този етап обаче беше фиксирано странно обстоятелство. Редица страни със способности за стратегическо възпиране не оцениха подобаващо заплахата, продължавайки да разглеждат проблема в контекста на конфликта в Карабах и всъщност разглеждайки териториите като формула за мир, която може да спаси ситуацията.Това, разбира се, е неприемливо за нас, но е много подобно на Мюнхенското споразумение от 1938 година, когато европейските сили отстъпват Чехословакия на Германия уж в името на мира.
И всички знаете какво се случи след това.
И сега въпросът е дали светът ще позволи появата на нов Хитлер, този път в Мала Азия.
Началото на войната не беше изненада за нас.
Армията на Арцах за отбрана води истински героични битки от първите секунди.
Блокът Турция-Азербайджан-терористи-наемници нанесе силен удар на Арцах, използвайки целия арсенал: танкове, бронирани машини, ракети, артилерия, военна авиация, хеликоптери, безпилотни летателни апарати, огромен брой жива сила, включително няколко хиляди специални сили от Турция и, според някои данни и от Пакистан, както и наемници и терористи от Сирия.През първата седмица врагът нямаше нито стратегически, нито териториални успехи и това се случи в условия, когато той нямаше ограничения нито в снабдяването, нито в живата сила, а Арцах и Армения действаха в условия на блокада.
През това време врагът загуби огромно количество военна техника, жива сила, някои от тези жертви бяха наети терористи, за които Азербайджан не беше особено притеснен.
Въпреки че всяка капка кръв ни причинява остра болка , да не говорим за огромния брой жертви, които вече имаме.
Участието ни в приемането на изявлението в Москва миналия петък беше насочено към предотвратяване на нови жертви.
То предвижда хуманитарно прекратяване на огъня, пълен обмен на телата на загиналите, пленните и други задържани, връщане към формата на съпредседателството на Минската група на ОССЕ с логиката за възможно най скоро разрешаване на въпроса.Азербайджан обаче нито за секунда не се е съобразил със споразумението за прекратяване на огъня и продължава да извършва атаки, като същевременно възпрепятства формирането на механизъм за прекратяване на огъня.
Това означава, че от самото начало Азербайджан продължава да се придържа към декларираната си политическа линия и си е поставил задачата за пълна окупация на Нагорни Карабах “, заяви премиерът на Аремния.
Ася Иванова-Зуан