„Майко,аз умирам, но не ми е жално, защото бях честит да видя България свободна! Никога не допусках, че ще видя това! Умирам, майко, спокоен и за това, че докрай изпълних дълга си към Отечеството, на което дадох слабите си сили, които му дължех!“
На 14 октомври 1852г.–(26 октомври по нов стил) в Панагюрище е роден ПАВЕЛ БОБЕКОВ
Български революционер,председател на Военния съвет (Привременно правителство) в Панагюрище и хилядник по време на Априлското въстание в IV-ти революционен окръг. Умира от тиф в Търново в прегръдките на майка си на 17 октомври 1877г. (29 октомври по нов стил) като доброволец в щаба на генерал Гурко по време на Руско-турската война и е погребан в двора на църковния храм „Св. Никола“ в Търново.
На 25 април 1996г. е издигнат паметник в двора на храма в негова чест. Павел Бобеков е най-възрастният син в панагюрско семейство. Баща му е Станьо Бобеков, а майка му Манто Бобекова (гъркиня по произход). Завършва класното училище в града при учител Найден Попстоянов като един от най-добрите ученици. През 1864 г. е пратен да учи в Цариград, в Робърт колеж. През 1866 г. почива баща му. През 1870 г. се записва в султанското военномедицинско училище. Там се запознава с други будни български младежи, в т.ч. панагюрци. Един от съвипускниците на Павел Бобеков е панагюрецът-дипломат след Освобождението Атанас Шопов.
Преминавайки цялото военно обучение, не успява да завърши поради смъртта на брат му Георги и през 1874г. е принуден да прекъсне обучението си и да се върне в родния град, за да поддържа семейството си. Доброто образование на Павел Бобеков (знаел е френски, гръцки, руски, турски и английски език) и уважението на съгражданите му за добрия му характер и висока култура са причина да бъде издигнат като главен учител на панагюрското класно училище и председател на читалището. Негов колега, учител още от 1870 г. на трето отделение, е Цвятко Мирчов Брънчев.
По това време за кратко учител в Панагюрище е и братът на Христо Ботев – Стефан. След пристигането на Георги Бенковски, във възстановения революционен комитет на Панагюрище влиза и Бобеков и скоро застава начело. Преди началото на въстанието, поради военната подготовка, високият морал, силно изразеният му български дух, той е избран за хилядник на Априлското въстание и председател на Привременното правителство.
След потушаване на въстанието успява да избяга в Румъния, след което участва като доброволец в Сръбско-турската война през 1876 г. През 1877 г., заедно с Иван Адженов издават първия български ежедневник „Секидневний новинар“ в Букурещ, на който Бобеков е първи редактор.
При обявяването на Руско-турската война Павел Бобеков се включва като преводач и е зачислен при щаба на генерал Гурко.
При Търново заболява от тиф, а по други сведения от туберкулоза и умира на 25-годишна възраст.
Мартин Николов