Интервю на Радостина Минчева,
18 юни 2015
– Г-н Сиромахов, не е ли странно, че след 25 години демокрация голяма част от българите изпитват носталгия към времето на Тодор Живков?
– За мен не е странно. Ние никога не сме били свободолюбив народ. За голяма част от хората ракията и салатата са по-важни от свободата. Ако се наложи да избират, ще предпочетат ракията и салатата. И това винаги е било така. Голяма част от българите не са искали да се освобождават от турското робство, чувствали са се добре в рамките на Османската империя. Априлското въстание е извършено от шепа авантюристи, които не са срещнали никаква обществена подкрепа. Всички са ги смятали за луди.
Когато Ботев тръгва с четата си от Козлодуй, селяните са затваряли къщите си и са отказвали да дадат на четниците и чаша вода. Това е категорично послание от страна на народа: не ви щем свободата, така сме си добре.
В крайна сметка свободата идва насилствено, отвън. Заради Русия, а не заради желанието на мнозинството от българите.
Същата беше и ситуацията по времето на комунизма. Липсата на свобода не беше проблем за повечето хора. Радваха се на равенството в мизерията.
На спарените почивни станции и на скапаните съветски автомобили, за които чакаха ред по десетина години. Поетите пишеха оди за Тодор Живков, срещу които получаваха по някое апартаментче – кеф! Държавата подкрепя изкуствата, видиш ли.
А в същото време хиляди хора измряха по лагерите, бяха жестоко преследвани, ако се осмелят да критикуват властта или дори да разкажат виц за нея. Писателят Георги Марков плати с живота си за лукса да говори против режима.
А сега викат: добре ни беше, върнете си ни Тодор Живков. Излиза, че предпочитат диктатурата пред демокрацията.
Из https://ivosiromahov.com/za-svobodata-politikata-i-negramotnite/