Норвежкият публицист Пол Стейган задава въпроса какъв ще бъде новият фашизъм. Авторът не се съмнява, че той ще възникне. Според него вече има всички предпоставки за това — и те са свързани със съвременният капитализъм от западен образец.
Превод от Steigan (Норвегия):
Преди 98 години Националната фашистка партия под ръководителството на Бенито Мусолини направи марш в Рим и осъществи в страната фашистки преврат. Преди 87 година Адолф Хитлир и неговата НСДАП спретна преврат в Германия. А преди 81 година в Гражданската война в Испания победи Франсиско Франко, който установи в страната фашистка диктатура.
Между фашистките движения има много общо, макар да не са напълно идентични. В момента, в който немските фашистки извържиха своя преврат, италианските бяха на власт вече десет години. Фашизмът като идеология и програма се зароди в Италия, и, за да се разбере същността му, трябва да се изучат неговите документи, декларации и методи.
Фасция
Самата дума „фашизъм“ идва от „fasces“ — сноп пръчки, привързани за брадва. В Римската империя това е олицетворение на властта. Пръчките символизираха правото на съдията да извършва насилие, брадвата — смъртното наказание.
Всичко това показва ролята на авторитета и насилието във фашизма. Бенито Мусолини вярва, че 19 век е векът на социализма и либерализма, но 20-ти ще бъде век на бруталната тоталитарна държава. Обществото бе изправено пред милитаризация.
Мусолини признава, че синдикатите играят важна историческа роля, но счита, че при фашизма класовото сътрудничество ще замени класовата борба.
Работници, началниците и собствениците ще бъдат организирани в корпорации отгоре надолу. Тези корпорации ще се подчиняват на авторитарната фашистка държава. Профсъюзите извън корпорациите ще бъдат забранени.
Предполагало се, че фашистката държава трябва да стане всеобхватна и да се грижи за всички сфери на живота на своите граждани — от духовния свят до спорта, културата, работата и икономиката.
Гражданите трябвало да бъдат дисциплинирани и послушни. В замяна обществената фашистка държава щяла да осигури благосъстояние — образование, жилище, медицина и т.н.
Мусолини искал да възстанови величието на Римската империя и това лесно се чете във всички символи и прокламации от онази епоха. Италианските реваншисти имали намерение да върнат загубените в историята земи — Френската Ривиера, включително Ница и Корсика, швейцарският кантон Тичино, Далматинското крайбрежие в Югославия, Малта и т.н.
В този смисъл фашизмът бил ултранационалистично движение, но това не е нещото, което го отличава от другите разновидности на съвременния империализъм (не забравяйте, че навремето Великобритания управляваше по-голямата част от света и смяташе това за свое неотменно право).
В семейната политика фашизмът бил дълбоко патриархален. На жените била отказана държавна подкрепа да си останат вкъщи и да отглеждат деца.
Нека обобщим основните моменти на фашизма:
— авторитарна, брутална и милитаризирана държава;
— класово сътрудничество вместо класова борба;
— корпоративна държава с държавна вертикала и сливане с бизнеса;
— патриархална и всеобхватна държава;
— вождизъм (Мусолини виждал себе си в ролята на римски император и се нарекъл „дуче“ — вожд);
— модернизъм и футуризъм, фашистите считат себе си сила на съвременността;
— патриархално семейство, антихомосексуализъм;
— реваншизъм, империализъм, национализъм и расизъм;
— антидемократизъм;
— антилиберализъм;
— антисоциализъм;
— антикомунизъм.
Фашизмът стана отговорът на класовите конфликти от онова време и се разглеждаше като решение на проблемите на капитализма. Надявайки се да потуши класовата борба и да предотврати социалистическа революция чрез възраждането на италианския капитализъм, фашизмът намери решение в корпоративната, всеобемна и авторитарна държава.
Фашизмът се опира главно на едрия капитал, индустриалните собственици и собствениците на земи — латифундистите. Неслучайно най-големият индустриален капиталист на Италия Джовани Аниели (Фиат) е пламенен привърженик на фашизма и прави цяло състояние на негова база.
Както казва един от най-големите антифашисти в историята на човечеството Георги Димитров в доклада си на VII Световен конгрес на Комунистическия интернационал през 1935 г .:
„Фашизмът на власт, другари, е открита терористична диктатура на на-реакционните, най-шовинистичните, най-империалистическите елементи на финансовия капитал. Това е държавна система на политическа бандитизъм, система на провокации и изтезания срещу работническата класа и революционните елементи на селячеството, дребната буржоазия и интелигенцията. Това е средновековно варварство и зверство.
Това е необуздана агресия по отношение на другите народи и държави. Фашизмът – това не е надкласова власт и не е власт на дребната буржоазия или лумпен-пролетариата над финансовия капитал.
Фашизмът – това е власта на самия финансов капитал.
Това е организация за терористична разправа над работническата класа и революционната част на селячеството и интелигенцията.
Фашизмът във външната си политика – това е шовинизъм в най-грубата му форма, култивиращ зоологическа ненавист към другите народи”.
Фашизмът – това е неограничена диктатура на фанансовия капитал.
Фашизмът – това не е заплаха, изхождаща от редица трагикомични групировки в униформи, които се кланят на фашистките символи от миналото. Фашизмът възниква пряко от потребността на едрия капитал да угнети работническата класа и народите, това е жажда за империалистически войни.
Петя Паликрушева
Източник: https://steigan.no/2020/08/hvordan-blir-den-neste-fascismen/