Авторът счита, че най-опасният момент в хода на новото избухване на конфликта е, че Турция и Русия активно подкрепят противоположните страни. Турците не харесват арменците и застават на страната на своите азерски мюсюлмански единоверци. А Русия и Армения имат официален договор за отбрана.
Превод от Bloomberg:
Автор: Джеймс Ставридис
Армения и Азербайджан са на ръба на конфликт, който ще разбуни НАТО, Близкия изток и петролните пазари
«Замразеният конфликт» между Армения и Азербайджан стана много горещ. Това, което може да изглежда на мнозина на Запад като незначителен сблъсък в далечен ъгъл на нашата планета, всъщност ще има значителни последици за регионалната сигурност, енергийните пазари и амбициите на двама проблемни властни лидери: руския президент Владимир Путин и турския президент Реджеп Тайип Ердоган.
Най-опасният момент от новото огнище е, че Турция и Русия активно подкрепят противоположните страни. Турците не харесват арменците и застават на страната на своите азерски мюсюлмански единоверци. (В Армения споменът за жестокостите на османските турци преди век остава важен фактор в националното съзнание.) Русия има официален договор за отбрана с Армения и поддържа тесни военни връзки с нея.
Трябва да се има предвид, че съседите на конфликтните държави са вечно нестабилната Грузия и един от най-непреклоните врагове на САЩ, Иран. А Азербайджан, който притежава големи нефтени находища (7 милиарда барела доказани запаси плюс голямо количество природен газ), има силно уязвими тръбопроводи, които на места са на 16 километра от арменската граница.
Шансовете за мирно регулиране са малки. Доверието може да се укрепи чрез Минската група в новата й версия, която включва Турция.
Путин поддържа добри отношения с лидерите на двете страни, въпреки че Русия като цяло гравитира много силно към християнската и православната Армения.
Може би САЩ, Русия и Турция чрез съвместни усилия биха могли да убедят страните в конфликта да се отклонят катастрофалния път, който следват в момента.
Двете страни могат да се ангажират да се откажат от използването на огнестрелни оръжия и експлозиви (както направиха Китай и Индия след неотдавнашния малък конфликт на „линията на контрол“ в Хималаите). След това стъпка по стъпка може да се продължи с отворането на границата. Общото убеждение е, че няма особена надежда за подобно нещо тук.
През 2003 г. Томас де Ваал написва отлична книга „Черната градина“, в която изследва произхода на конфликта. Авторът пише:
„Справедливото уреждане на спора в Нагорни Карабах ще изисква болезнени компромиси от двете страни, които ще трябва да уравновесят радикално противоположни принципи“.
В момента подобни компромиси изглеждат далеч по-малко вероятни от малка война с големи последици.
Петя Паликрушева
Източник: https://www.bloomberg.com/opinion/articles/2020-09-30/armenia-azerbaijan-war-will-draw-in-russia-turkey-u-s?srnd=opinion