Възможното признаване на независимостта на Косово и санкциите срещу Русия — условие за присъединяването на Сърбия към ЕС
Местните сръбски и регионални медии наскоро съобщиха, че Европейският съюз може да изиска Сърбия официално да признае независимостта на Косово като условие за присъединяване към организацията.
Пример е изявлението на бившия германски външен министър Зигмар Габриел:
„Ако Сърбия иска да се придвижи към ЕС, изграждането на върховенството на закона е основно условие, но естествено и признаването на независимостта на Косово“, каза Габриел.
Понастоящем това все още не е официално условие, но според хронологията на събитията от 5 октомври 2000 г., когато САЩ и ЕС направиха първата „цветна революция“ в Сърбия (тогава Съюзна република Югославия) и когато Сърбия се оказа на „европейския път“, ситуацията в тази държава заприлича на земетръс в условието на разкрачен стоеж.
Да си спомним следното: екстрадицията на бившия президент на Сърбия и СРЮ Слободан Милошевич в Хагския трибунал по обвинения във военни престъпления, извършена през 2001 г. Почти пълното военно и политическо ръководство от периода на агресията на НАТО срещу СРЮ беше предадено на Хагския трибунал.
След това всички държавни компании бяха приватизирани — бързо и без ненужни въпроси; бяха признати резултатите от референдума за независимостта на Черна гора и започна „нормализиране на отношенията с Косово“. Това условие е грубо нарушение на международното право и Устава на ООН, както и на Резолюция 1244 на ООН, която освен това е и изключително опасна, тъй като отваря възможността за по-нататъшно разделяне на Сърбия, предвид мюсюлманското малцинство в района на Рашка и сепаратистите в Северната автономна територия на Сърбия Войводина.
Но това не е краят.
А именно, едно от възможните нови условия за присъединяване на страната може да бъде въвеждането на санкции срещу Руската федерация, традиционен съюзник на Сърбия, братска държава, с която Сърбия има много добри политически, военни, културни и икономически отношения.
За да отвори глава 31 за външната политика в преговорите с ЕС, правителството в Белград ще трябва да координира своите действия с декларациите и решенията на Брюксел повече от преди. Глава 31 е озаглавена „Външна политика, политика на сигурност и отбрана“ и в нея се посочва, че държавите-членки трябва да могат да участват в политическия диалог в рамките на външната политика, политиките за сигурност и отбрана, да бъдат в съответствие с изявленията на ЕС, да участват в действията на ЕС и да прилагат договорените санкции и ограничителните мерки.
Какво наистина ще означават възможните санкции срещу Русия?
Първо, руските компании вече няма да могат да инвестират в сръбската икономика и инфраструктура, както се правеха Газпром или Руските железници през предишните години. Голям брой земеделски предприемачи вече няма да могат да пускат своите продукти на пазарите и в Русия, и Евразийския съюз. Всичко това несъмнено ще повлияе на качеството на живот на обикновените хора, както се случи през 2015 г., когато санкциите на ЕС срещу Русия засегнаха и продължават да влияят върху качеството на живот на фермерите в много европейски страни.
В същото време може да се наложи армията на Сърбия да прекрати сътрудничеството си с Русия, което включва спиране на модернизацията на сръбската армия чрез закупуване на модерни оръжия от Русия, както и закупуването на системи за ПВО, които, както беше доказано през 1999 г. по време на агресията на НАТО срещу СРЮ, са от съществено значение за сигурността на страната.
Официалната политика на Сърбия от 2012 г. е да се присъедини към ЕС, но не на всяка цена; на военно ниво нейната политика е военен неутралитет. До момента страната е участвала в няколко военни учения с Русия и Беларус, а освен това е единствената на Балканите (без да се брои Босна, където сърбите имат право на вето), Сърбия не е налагала санкции срещу Русия и не планира да се присъедини към НАТО.
Също така, благодарение на руското вето, Косово все още не е признато от ООН като суверенна държава и в същото време Русия е предоставяла помощ на Сърбия няколко пъти, особено по време на природни бедствия, наводнения и пожари, както и по време на първата вълна на коронавирус. Тази година обаче нещата постепенно започват да се променят. Европейският съюз продължава да увеличава натиска, който през 2020 г. принуди Сърбия да отмени участието на своята армия в съвместните военни учения с Русия и Беларус, наречени „Славянско братство“, традиционно провеждани от 2015 г. насам.
В същото време сръбското правителство в оставка се присъедини към европейската декларация за изборите в Беларус като „недемократични“, решение, което сръбският премиер Ана Бърнабич оправда с „привеждане на външната политика в съответствие с външната политика на ЕС“, въпреки факта, че Сърбия нямаше наблюдатели на изборите.
Президентът на Беларус Александър Лукашенко е доверен дългогодишен приятел на Сърбия, който дори посети Сърбия по време на агресията на НАТО през 1999 г., рискувайки живота си.
Всичко това поражда въпроса — какво следва в списъка?
Признаването на Косово ли и след това санкции срещу Русия?
В момента е трудно да се даде точен отговор, но опасността от налагане на нови условия със сигурност съществува. Можем само да се надяваме, че сръбското ръководство ще има достатъчно сила да устои на подобни искания, макар и само защото приемането на подобен шантаж би било в разрез с интересите и желанията на сръбския народ.
Петя Паликрушева