5 октомври 2020-Нюз Фронт.
На 13 август 2001 година е подписано Охридското споразумение, с което се прекратяват въоръжените конфликти между македонци и албанци в Северна Македония.
От този момент нататък страната постоянно е в политическа криза, редовно причинена от така наречения албански фактор в тази страна.
Но Северна Македония не е единствената страна, изправена пред тези предизвикателства. Влиянието на този фактор присъства значително и в Черна гора, Сърбия и нейния автономен регион — Косово, който се намира под окупация на Албания от 1999 година.
Оттогава Албания, държава, сформирана през 1912 г., настоява за по-нататъшно разширяване на границите си, създавайки така наречената „Велика Албания“ или „Природна Албания“, която в допълнение към територията, окупирана през 1912 г., има претенции и към територията на Сърбия, Черна гора, Северна Македония и Гърция, тоест страните, в които живеят албанските общности.
От появата на така наречената „Призренска лига“ през 1878 г., а след това и Албания през 1912 г., страната се стреми да получи територията на Сърбия.
Граничното споразумение, подписано между Кралство Югославия и Албания през 1928 г., очевидно не означаваше нищо за албанските сепаратисти, тъй като те действаха в съответствие с плановете за отделяне.
През 1942 г. се формират Втората Призренска лига и дивизията Ханджар, които стават съюзници на германските нацисти по време на Втората световна война.
След войната, от 1945 до 1974 г., албанците от Албания започват масивна емиграция в Косово и бавно изтласкват и изгонват косовските сърби от тази територия.
По-късно косовските албанци получиха автономия съгласно югославската конституция от 1974 г., което очевидно беше недостатъчно за тях, тъй като те продължиха да инициират въстания.
През 1981 г. албанците организират протести, изискващи статут на република вместо автономия.
След кратко примирие албанските иреденти в Косово отново започнаха да опустошават там през 1987 г., когато Югославия официално започна да се разпада.
След като войните в Босна и Хърватия приключиха през 1997 г., САЩ възобновиха «албанския фактор» в Косово, като подкрепиха така наречената армия за освобождение на Косово.
Армията за освобождение на Косово (АОК) имаше тренировъчни лагери в северна Албания близо до сръбската граница, откъдето от време на време прескачаха на сръбска територия и извършваха терористични дейности.
През 1998 г. тази терористична организация започва открит конфликт със силите за сигурност на Сърбия и тогавашната СРЮ. Съединените щати, въплътени в лицето на тогавашния висш служител Ричард Холбрук, подкрепиха въоръженото въстание на АОК срещу сръбското правителство.
Въпреки това предшественикът на Холбрук, Робърт Гелбард, по-рано беше описал ОАК като „терористична група без съмнение“.
Сръбските сили за сигурност потиснаха албанските бойни групировки, но САЩ и НАТО предприеха въздушна агресия срещу СРЮ, която доведе до присъствието на сили на САЩ и НАТО в Косово и загубата на суверенитета на Сърбия над този регион.
Веднага след края на агресията започнаха терористични действия в сръбските южни общини Прешево, Буяновац и Медведа, които не принадлежат административно към Косово, с намерението да присъединят тези общини с албанско мнозинство към Косово и след това към Албания.
Междувременно косовските албанци обявиха независимост на Косово през 2008 година и веднага бяха признати от САЩ и повечето западни страни.
След обявяването на независимостта границата с Албания беше отменена и процесът на неформално обединение започна. Въпреки че конфликтите в така наречената „Прешевска долина“ бяха приключени през 2001 г., албанският фактор тук не е изчерпан — има забележима масивна покупка на недвижими имоти от албанците на територията на югоизточна Сърбия, която те считат за част от „природна Албания“.
В Черна гора нямаше въоръжени конфликти, но албанският фактор е повлиял изцяло на предишното правителство на тази страна.
Всяко правителство в Черна гора се формира с участието на албанци.
По-голямата част от албанците гласуваха за независимостта на Черна гора на референдума на 21 май 2006 г.
Веднага след референдума малкият град Тузи, населен предимно с албанци, получи статут на община.
Държавата Черна гора по същество няма власт над общините Тузи и Улцин, където албанският премиер Еди Рама прави редовни посещения, без да уведоми черногорските власти, а на черногорската полиция не е позволено да се намесва в тези територии.
И сега, когато режимът на Мило Джуканович най-накрая падна, вече е планирано формирането на ново правителство под албанско влияние — албанците, които имат само 4 мандата, без които е невъзможно да се формира мнозинство в парламента, претендират за позиции в най-важните министерства.
Веднага след Косово Северна Македония стана жертва на проекта за Велика Албания.
След прекратяването на огъня през 2001 г. албанският фактор започна да поема всички лостове на властта в тази страна.
Под тяхно влияние Македония призна Косово през 2008 г., а през 2017 г. македонската опозиция, съставена от няколко политически партии, съюзени с македонски албански партии, свали редовното правителство след поредица от протести, в резултат на които президента Никола Груевски напусна страната. Засега Гърция е единствената страна, която все още няма видими проблеми, въпреки че гръцкото малцинство в Албания има периодични проблеми.
Нарастващото напрежение между албанското правителство и етническото гръцко малцинство е особено очевидно в областите на културната и образователна политика, тъй като те засягат образованието на гръцки език.
Същото е и със сръбското малцинство в Албания. Албанците и албанските общности, живеещи в съседни балкански страни, повече от век натрапчиво мечтаеха за една и съща мечта — да живеят заедно в една държава, „естествена“ и „велика“, както я наричат, и това доведе до експлоатацията на Съединените щати за през последните 30 години, което доведе до дестабилизация на региона с цел, може да се предположи, за поемане на контрола върху него.
В очите на албанците тази експлоатация се разглежда като подкрепа, помощ, за която лидерите на американските демократи са прославени в Косово; главната улица на Прищина е кръстена на Бил Клинтън с негов паметник и паметник на Мадлин Олбрайт.
Благодарение на САЩ натрапчивите мечти за Велика Албания на Балканите постепенно се сбъдват.
През последните 100 години всички опити на албанците да дестабилизират Балканите завършиха с неуспех.
Днес обаче, благодарение на САЩ, това не е така.
Косово е практически независимо, без граница с Албания, а Сърбия има ограничен суверенитет над «Прешевската долина». Северна Македония не контролира запада на страната и македонците постепенно се превръщат в малцинство в своята страна.
Черна гора има само формален контрол над Малесия и Тузи, а формирането на ново правителство буквално зависи от албанците.
Ася Иванова-Зуан