Авиобаза «Безмер» отбелязва 69 години от създаването си с военен ритуал. Празникът се отбелязва с ден на отворените врати. Посетителите ще видят авиационна и специална техника, както и стрелково оръжие.
«Повече летателни часове и безаварийни полети» – пожела на колегите си командирът на авиобазата, полковник Милен Димитров.
Двадесет и втора щурмова авиобаза (22 ЩАБ) е военно формирование на българската армия. Базата се намира в източната част на Тракийската низина, в Ямболска област, на 10 km западно от Ямбол и 30 km югоизточно от Сливен, между селата Безмер и Болярско, близо до жп линията София – Бургас. Базата често се нарича по името на близкото село, наименувано в чест на хан Безмер.
На 5 октомври 1951 г., с указ на Президиума на Народното събрание и със заповед на Министъра на народната отбрана на аеродрум Граф Игнатиево се създава ново авиационно поделение – 22 изтребителен авиополк. Личният състав е построен пред 24 бойни реактивни самолети Як-23. На този първи строй е поставена и първата отговорна задача – поделението с целия си личен състав и бойна техника да се пребазира за по-нататъшно изпълнение на ежедневните и бойни задачи на аеродрум Толбухин. Командният състав, отговорен за изпълнението на тази задача, е:
Командир – м-р Тошо Луканов Ангелов
Зам. командир – к-н Спас Содев
Началник щаб – лейт. Захари Николов
Зам. командир – ИАС – к-н Димо Димов
ЗКПЧ – к-н Благой Младенов
Започват дни на усилена подготовка на младия летателен и инженерно-технически състав, току-що завърнали се от Съветския съюз, за пребазиране на новото летище. Авиационната техника още не е опозната и усвоена, както от летателния, така и от техническия състав. И така, пребазирането се извършва на аеродрум Толбухин на 27 ноември 1951 г.
На авиационната част са дадени само две помещения, които са и за канцелария на командира, за секретна секция, и за подслон на целия летателно-технически състав. Няма пишеща машина, а първите заповеди, които сега се съхраняват като реликва в музея на поделението, са писани на ръка. В тези сурови условия край село Безмер, Ямболско започва усилена работа по изграждането на ново летище.
Първият сериозен успех за авиополка е отбелязан още в края на първата година от създаването му. На инспекторската проверка, проведена през октомври 1952 година, личният състав получава оценка „отличен“ по летателна, техническа и обща подготовка. През 1953 година в полка пристигат голяма група летци от випуск 53-ти – випускът на Касабов, Кушев, Черийски, Станчев, Братанов и др. Дълъг е и летателният ден за инструкторите Апостолов, Содев, Цветанов, Върбанов, Рашков, Иринкин и Плачков. Неизменно до тях са авиационните специалисти Мирон Димитров, Цочев, Бейчев, Нушев, Йончев, Атанасов, Петров, Миланов, Ризов. Личният състав има добра подготовка и значително бойно майсторство в изпълнение на задачите в състав на големи групи. Паметна дата в историята на поделението е 16 септември 1953 година, когато с указ на Президиума на Народното събрание №317/26.08.1953 г., на тържествена церемония е връчено бойното знаме от ветерана на авиацията – генерал-полковник Август Кабакчиев.
На 5 април 1955 г. авиополкът се пребазира окончателно на тракийска земя, в Безмер. Същата година през септември пристигат и първите три от очакваните МиГ-15. Годините се нижат – идват нови попълнения летци, инженери и техници, които съвестно работят за недопускане на летателни предпоставки и произшествия.
Пристига ново попълнение летци – випускът на Калчев, Рачев, Янков, Маринов, Иванов, които след едногодишно обучение пълноценно се вливат в бойния строй на поделението.
През септември 1956 г. целият личен състав е строен и поздравен за първи път от Министъра на народната отбрана за високи успехи в бойната подготовка, а на 27 декември получава благодарствено писмо за шест години безаварийна работа.
На 25 юни1957 г. пилотите Илия Кушев (инструктор) и Генчо Минчев (обучаем) след изпълнение на контролен полет със самолет УМиГ-15 се включват в кръга за кацане. Поради заетост на ПИК ръководителят на полетите изпраща пилотите на втори кръг. В момента на обиране на колесника експлодира хидроакумулатора, вследствие на което се скъсва щангата за управление на двигателя. Пилотите вземат решение и кацат в ечемичен блок западно от село Безмер, като преодоляват още една опасност – насрещното високо напрежение. С риск да загубят живота си успяват да приземят самолета.
През 1958 година се извършва превъоръжаване с нова по-съвременна авиационна техника – МиГ-17.
През 1960 година поделението е преименувано в 22 изтребително-бомбардировъчен полк. От 26.09.1961 година е приведен в състава на 10 САК.
През 1963 година полка е абсолютен първенец в бойното използване на самолета, а през 1973 година му е присъдено званието: „Поделие отлични, първенец във войските на ВВС“.
През 1986 година поделението е превъоръжено с нова авиационна техника, самолет Су-25К – един модерен маневрен, надежден и с изключително ефективно въоръжение самолет, предназначен за авиационна поддръжка на Сухопътните войски. На 23.10.1986 г. е проведен първия летателен ден със Су-25К. Първи от поделението лети командира – подполковник Иван Николов Попгеоргиев.
През 1989 година е приет на въоръжение и учебно-бойния самолет Су-25 УБК. От 01.09.1993 година полка е разформирован и се трансформира в авиационна база. Опитът на 22 изтребително бомбардировъчен авиополк и резултатите от успешно проведения експеримент от 01.05.1993 година в първата авиобаза – 25 аб – Чешнегирово послужиха за основа в създаването на подобна структура в българските ВВС. 22 авиационна база участва във всички крупни учения, провеждани в БА на територията и извън нея.