Световната антидопингова агенция WADA е независима организация, чиято цел е да наблюдава и да се бори с употребата на допинг, изкуствени вещества, стимулиращи физическата и психологическата активност на тялото за постигане на по-ефективни резултати в спортните дейности.
Известно е, че агенцията функционира с подкрепата на Международния олимпийски комитет и страните членки, но толкова ли е независима, ако получава най-значителното финансиране от Съединените щати годишно, а именно 2.7 милиона долара?
Такива суми всъщност превръщат Съединените щати в значим играч на международната спортна арена, като в някои случаи предоставят на американските спортисти възможността да използват незаконни вещества и да останат ненаказани.
САЩ лансират идеята, че разпределението на длъжностите в агенцията трябва да съответства на финансовите инвестиции на всяка държава. А какво става с play tru, както гласи лозунгът на организацията?
При такива условия антируският скандал със отстраняването на спортистите от участие в олимпийските игри и световните първенства става логично обясним. Налице е и постоянно пристрастна нагласа, при която процентът на американците и руснаците, които не са преминали допинг тестове, практически съвпада, но последните се тестват по-строго и по-често.
Много спортисти и експерти, коментирайки новината за потенциалното отстраняването на американския отбор от WADA в случай на прекратяване на финансирането, също говорят за очевидната политизация на спорта, законен безпредел и нечестната игра.
При такива условия световният спорт е застрашен от глобална умишлена политизация и реалното прехвърляне на властта от независимата организация към една държава, която очевидно злоупотребява със своите правомощия.
Не преиграха ли САЩ в концепцията «който плаща, той поръчва музиката»?
Подобен стремеж да получиш желаното чрез лъжа, сила и неоправдани претенции противоречи на развитието на спорта, на справедливата оцента на спортните резултати, а най-вече на спазването на международното право на свобода на човека.
Автор: Полина Бобченко
Петя Паликрушева, превод и редакция