Турция възнамерява да използва напрежението между Азербайджан и Армения като разменна монета — за да окаже натиск върху Русия, с която все още има разногласия по отношение на Либия и Сирия, пише авторът. Според него този ход ще даде обратен резултат и Ердоган ще съжалява за това, което е направил.
Превод от Evrensel (Турция):
Проблемът с Нагорни Карабах, който продължава повече от 30 години (от 1988 г.) в отношенията между Азербайджан и Армения, постави двете страни на ръба на нова война. След сблъсъците между армиите на двете държави на 12-13 юли в друг регион — Товуз, през последните няколко дни, придружени от взаимни обвинения, в района на Нагорни Карабах се водят ожесточени битки. Заради сблъсъците, при които според първите изявления загинаха над 40 души, президентът на Азербайджан Илхам Алиев обяви «частична мобилизация», а арменският премиер Никол Пашинян — «военно положение» и «обща мобилизация».
След намесите и опитите за спечелване на джакпота в Сирия, Либия и Източното Средиземноморие, турските власти се опитват да изиграят решаваща роля в напрежението, избухнало в Кавказ. След ескалацията в Товуз през юли тази година, изявленията както на президента Ердоган, така и на други държавни служители, под прикритието за подкрепа на Азербайджан, насърчиха ескалирането на напрежението и след това проведоха съвместни учения с Азербайджан.
Позицията на турските власти, която открито свидетелства за готовността да бъде участник във войната и с появата на неотдавнашните сблъсъци, намериха израз в изявлението на президента Ердоган:
„Нагорни Карабах е национален въпрос за нас не по-малко, отколкото за Азербайджан“, това още веднъж ясно демонстрира факта, който беше посочен в статията „Ще се бием ли с Армения?“, публикувана в тази рубрика след сблъсъците в Товуз.
Важно е също така, че сблъсъците, свързани с борбата за преразпределение, се преместиха по периферията на Русия и в пространството на бившия Съветски съюз, на който Русия на Путин се смята за наследник.
Това предполага, че ескалацията на напрежението тук се извършва с очакването да се окаже натиск върху Русия.
Трябва обаче да се добави също, че този ход към ограничаване на постепенно нарастващата мощ и влияние на Русия в региона с висока степен на вероятност, както в Сирия, ще има обратен ефект.
За Русия, която е в тясно сътрудничество с Армения във военните и икономическите отношения (Армения е член на Евразийския икономически съюз, ръководен от Русия, и на Организацията на Договора за колективна сигурност, създадена под ръководството на Русия в противовес на НАТО), проблемът с Нагорни Карабах създава преди всичко подходящи условия да се окаже натиск върху Азербайджан, предвид проблемите между тях в областта на енергийната политика.
В същото време Азербайджан поддържа тесни отношения и сътрудничество със САЩ и западните империалисти, с които през 1994 г. сключи споразумение за развитието на енергийните ресурси.
От друга страна, отношенията му с Турция, член на НАТО, превръщат Азербайджан в коз, който западните империалисти могат да използват срещу Русия.
Петя Паликрушева
Източник: https://www.evrensel.net/yazi/87243/savasin-kafkas-cephesine-tasinmasinin-arkasinda-hangi-hesaplar-bulunuyor