Наскоро откритият фрагмент от коптско евангелие постави неочакван въпрос пред учените: имал ли е Исус жена? Експертите спорят за автентичността на намерения фрагмент от 8 години. Статията разказва за това кой и защо би се възползвал от текста, който променя представата ни за историята на християнството.
Лабораторните изследвания показват, че фрагмент от папирус със споменаването на жената на Исус е истински.
Превод от The Atlantic(САЩ):
Шест дена през септември 2012 г. около 300 специалисти взеха участие в X Международния конгрес по коптски изследвания, който се проведе в университета Сапиенца в Рим. Сред ораторите беше Карен Л. Кинг.
Автор на пет книги Кинг е твърде авторитетен специалист от ранно християнство, специално място в работата си тя отделя върху групата християни, които биват наричани гностици. Нейната монография от 2003 г. «What Is Gnosticism?» (Какво е това гностицизъм) вече стана златен стандарт в областта на тези знания. Понастоящем Кинг преподава в Харвардското училище по богословие, където тя стана първата жена, получила званието професор в катедрата по богословие Холис – най-старата катедра в страната. Отдавна считат Кинг за една от най-добрите изследователки на религията в страната.
Названието на доклада на Кинг “Фрагмент от новото коптско евангелие” навеждаше на мисълта, че тя ще описва някакъв нов, неотдавна намерен фрагмет от вече известен християнски текст, който е не повече от скромно допълнение към солидната колекция от ранни християнски текстове, които постоянно се появяват на сцената.
Но Кинг представи нещо напълно неочаквано: фрагмент от неизвестно евангелие.
Тя твърди, че фрагментът е от IV век от н.е. (по-късните изследвания показаха, че той е от VIII век), и че той може да е превод от гръцки текст, написан в оригинал във II век от н.е.
Фрагментът се оказа много малък, с размер на кредитна карта, той съдържаше осем непълни части от текст със следното съдържание:
- Не за мен. Моята майка ми даде живот.
- Учениците казаха на Исус.
- Отречи се. Мария не си струрва това.
- Исус им каза: “Моята жена
- Тя може да бъде моя учиничка”.
- Нека злочестивите хора се пукнат
- Що се отнася до мен, то аз съм с нея, за да
- Образ
Много аспекти от самия текст и папируса се оказаха необикновени. На пръв поглед това не беше забележимо, но по-късно се оказа, че всичко това има огромно значение. А там имаше и един изключително важен момент, който привлече вниманмието: четвъртият куплет, където Исус съобщава, че има жена. Това беше бомба.
По-рано в нито един християнски текст не бе споменато в прав текст подобно нещо от устата на Исус.
Макар записаният на парченце папирус диалог да се е запазил само частично, същността му може да бъде разбрана от всеки. В първия ред Исус признава важността на майката.
Във втория неговите ученици, както изглежда, спорят за достойнствата на Мария. Това по-скоро е така, защото в четвърдия ред има две думи “моята жена”.
Това е препратка не към Дева Мария, а към Мария Магдалена, често очерняната застъпница на движението на Исус. Исус казва в петия ред, че тази Мария може да бъде негова ученичка, а в шестия и седмия сурово осъжда тези, които са против това, наричайки подобни хора “злочестиви”, за разлика от самия себе си, защото той е “с нея”.
Днес безбрачието на Исус се възприема като нещо, което се разбира от само себе си. В католическите традиции неговото положение на ерген създава основата за богословския аргумент, че свещениците не могат да встъпват в брак.
Застъпващите подобен довод хора посочват неопровержимия факт: в Новия Завет няма нито едно споменаване за това, че Исус е бил женен.
Всичко това е вярно, но само в известен смисъл.
Ако погледнем Евангелието, ще видим, че в биографията ана Исус има зееща дупка.
Нито в един от повествованията за него от I век н.е., които могат с някаква степен на обоснованост да претендират за точност, няма нито дума за него и за бляскавата му младост.
Какъв е бил той тогава? Работил ли е, страдал ли е, тъгувал ли е?
Бил ли е женен или е бил ерген?
Не знаем това и не няма как да го знаем.
Можем само да предполагаме, че човек на неговата възраст, живеещ в древна Палестина, би трябвало да е бил женен, но нито Евангелието, нито апостол Павел не съобщават нищо за това.
Самото ранно Евангелия – от Марк – започва с разказа за Исус за последните години от живота му, на бреговете на река Йордан, когато той се готви да се гмурне в нейните води, за да приме кръщението.
От отговора на въпроса за семейното положение на Исус зависи много. В продължение на столетия и до наши дни отговорът на този въпрос беше определящ в дискусиите за безбрачието на свещениците. Ако Исус е отхвърлял брака, заявяват привържениците на този аргумент, то и всички свещеници трябва да постъпват по същия начин.
А доколкото Исус е избрал за свои ученици само мъже, то точно така трябва да постъпва и църквата. Но борещите се с традициците и предразсъдъците коментатори настояват, че идеята за безбрачието на Исус е католически заговор от по-късно време, продукт на църквата, начело на която били мъже, както и нейните помпозни и строги събори в различните времена.
Това било направено, за да държат в подчинение миряните, особено жените.
Дан Браун стана богат, лансирайки същата тази мисъл в книгата си “Кодът на да Винчи”, публикувана през 2003 г.
Благодарение на научната работа на Карен Кинг и други учени днес става ясно, че в безредието на ранната църква, която макар и да претендирала за ред, изобилствала от хаотично разнообразие – хората активно спорили за ролята на жената като предводител.
Хората също изграждат предположения и догадки за любовния живот на Исус минимум от II век от н.е.
В неканоничния тест от този период, който е известен като “Евангелие от Мария”, например, Петър казва на Мария Магдалена:
“Сестра, ние знаем, че Спасителят те обича повече от всички останали жени”.
В “Евангелие от Филип” от II или III век, за това се говори още по-ясно. Там Мария я наричат “спътница” на Исус, говори се за това, че Исус я е обичал “повече от всички останали ученици” и “често я целувал в устата”.
Новият завет отделя твърде голямо мнимание на жените. Историята на живота на Исус започва от това как Дева Мария държи в ръцете си новореното, а завършва с това, как двете Марии стоят около кръста. Там има достатъчно много части, в които се казва, че жени са следвали Исус и са помагали да се финансира мисията му. В своето “Послание към Римляните” Павел назовава жена на име Юния, “прославила се между Апосталите”, а жена на име Тива той я представя като “диакониса” (жени-дякони в ранната църква).
В историята на ранната църква също се появяват влиятелни жени. В “Деянията на Павел ” от II век жена на име Фьокла изоставя годеника си, за да последва Павел.
Факт е, че вече има многобройни апокрифни изявления и повествования, че Исус и апостолите ту осъждат, ту подкрепят, ту управляват жените-лидери.
Каноничния Нов Завет е съставен след смъртта на Исус, той е сътворен от църквата, начело на която били мъже.
Днес дори изучаването на невлизащите в канона материали се свързват (в положителен или отрицателен смисъл) с либералното лицемерие, защото в много от текстовете на първи план излизат магригинализираните и заглушавани гласове на жените и миряните.
Карен Кинг стана научен авторитет, изучавайки неканоничните писмени източници.
Ватиканът и редица учени в тази област обявиха фрагмента на Кинг за фалшификат.
Петя Паликрушева
Източник: https://www.theatlantic.com/magazine/archive/2014/12/the-curious-case-of-jesuss-wife/382227/