Вълчитрънското златно съкровище
Съкровището от Вулчитрън е намерено случайно през 1925 г. край село Вълчитрън, област Плевен.
Двама братя Тодор и Никола Цветанов, изровиха предметите, докато работеха в лозето си.
Те не осъзнаха стойността на находката и дори се опитаха да отрежат обектите и да ги използват като фермерски инструменти. Малки порции от част от артикулите са повредени, но като цяло съкровището се пази добре оттогава.
Комплектът се състои от 13 златни артикула — седем обекта с форма на капак с различни диаметри, четири дълбоки китои (една голяма и три по-малки чашки с една дръжка), кантарос (голям, дълбок съд с две дръжки) и троен съд състоящ се от три взаимосвързани бадеми.
Преобладаващото експертно мнение е, че златните прибори са използвани в слънчевите култови ритуали.
Повечето археолози са съгласни, че съкровището на Вулчитрън е принадлежало на някакъв тракийски цар.
Констатацията е датирана от късната бронзова епоха, приблизително XVI-XII в. пр.н.е.
Общото му тегло-12.425 кг, свидетелства за богатството на тракийските владетели от онова време.
Обектите в колекцията са сред най-забележителните примери за древна метална работа.
Показани са на редица експозиции в Европа.
Вълчитрънското златно съотношение през 1925 година в с. Вълчитрън, Плевенско. Открито е при копане на лозе, това е най-голямото златно съкровище българската археология — 12,5 кг.
Общото му тегло е 12,5 килограма чисто злато.
Състои се от 13 предмета: седем имат формата на похлупаци с различни диаметри и удължени луковични дръжки в средата (наподобяващи ударните инструменти-цимбали).
Един съд наподобява кантаросовидер кратер със силно издължени и извити настрана дръжки и е с тегло от 4,5 килограма чисто злато. Четири са дълбоки чаши с извити нагоре дръжки (като едната чаша е значително по-голяма). Има и трилистен съд, съставен от три бадемовидни тела, свързани помежду си с тръбички и обща тройно разклонена дръжка, така че да образува система от скачени съдове.
Съкровището се намира на две големи групи. В първата влиза голям златен кантарос (чаша с две дръжки) с тегло около 4 кг, а също така един голям и три малки киатоса (чаша с една вертикална дръжка). Декорацията на съдовете е сравнително бедна. Тя представлява релефни ръбове с диагонално насечено разположени по дължината дръжки. Първата група съдове е изследвана в детайли от археолозите Андрю Шерад и Тимоти Тейлър. Те посочват паралели от континентална Гърция, това са гроб №4 в Кръг А на Микена, където е открит подобен сребърен кантарос, а също и златен кантарос, случайно открит в Тива.
Други подобни съдове са част от съкровищата от Ръдени, Румъния и Крижовлин, Украйна. Трите находки съдържат кантароси и чаши за пиене. Подобни капаци са част от колекцията на В. Божков, без информация къде са намерени.
Съкровището е датирано към края на бронзовата епоха, т.е. към XVI-XII век пр.н.е. Предполага се, че съдовете са били използвани за религиозни ритуали, изпълнявани от тракийските царе-жреци.
News Front ПП