На 24 септември 1859 г. в с. Градец, Сливенско, е роден генерал-лейтенант Радко Димитриев (1859 – 1918). Участва в Руско-турската война (1877 – 1878) като преводач в Лейбгвардейския улански полк. Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879) и Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург, Русия (1884).
Служи в 1-ва пехотна пловдивска дружина и се включва в подготовката на Съединението (1885) и неговата военна защита.Активен участник в проруските бунтове в Княжество България през 1887 г.
Взема активно участие в занятията на гимнастическите дружества (които са в основата на Съединението), създадени от генерал-лейтенант Скобелев като средство за военната подготовка на населението.
През Сръбско-българската война (1885) е помощник-началник щаб на Западния корпус.Участва в детронирането на княз Александър І (1886), след което емигрира в Русия и постъпва в руската армия.
През 1898 г. се завръща и заема длъжностите старши адютант в щаба на 5-а пехотна дунавска дивизия (1898 – 1899), началник на Административното (1899 – 1900) и Оперативното отделение (1900 – 1902), помощник-началник на Щаба на армията (1902 – 1904). На 1 януари 1905 г. е назначен за началник на Щаба на армията. Ръководи разработването на втория оперативен план за война с Османската империя и превъоръжава Българската армия със съвременни системи пехотно и артилерийско въоръжение.От 1907 до 1912 г. е началник на 3-та военноинспекционна област. На 17 септември 1912 г. поема командването на 3-та армия, с която воюва през Първата балканска война (1912 – 1913). Допринася за разгрома на противника в Лозенградската (9 – 11 октомври 1912) и Люлебургаз – Бунархисарската операция (15 – 19 октомври 1912). Под негово командване Съединените 1-ва и 3-та армия атакуват силно укрепената Чаталджанска позиция (4 –5 ноември 1912). По време на Втората балканска война (1913) е помощник-главнокомандващ на Действащата армия, след което заема длъжността началник на 3-та военноинспекционна област.
След Февруарската революция (1917) излиза в запаса.
Автор е на книгите „Боевете и операциите около Шипка във войната 1877 – 1878“ (1902) и „Трета армия в Балканската война 1912 г.“ (1922).
Награден е с военен орден „За храброст“ ІІ степен и ІV степен 2 клас.