Българският народ отхвърля нацистките нашественици (документи):
- Средно селско общинско управление, писмо Номер 7764 от 22 ноември 1944 година:
“През март 1941 г. в Средец пристигнаха първите моторизирани германски части. Населението не им даде прием и посрещане, поради което същите части се установиха на площада, където оставиха цялата си материална част, а войниците им спаха в автомобилите”.
- Рилска света обител – Рилски манастир, писмо Номер 1464 от 23 ноември 1944 година:
“През март 1941 година, по време на нахлуването на германците в България, се поиска да бъдат настанен в мастира главният им щаб. Манастирското управление категорично отказа да изпълни това искане, и то не се осъществи.
Щом не се изпълни това искане, настоя се да им се отстъпят някои от манастирските помещения в местостта “Горната кула” за наставяне щаба само на войските, които имаха назначение да действат на юг към гръцката граница, но и това им искане се посрещна с отказ от манастирското управление”.
“През лятото на 1942 година направиха трети опит да поставят в манастира един болничен отряд на Червения кръст за ранени, като самият отряд се беше отправил към манастира по шосето за с. Кочериново-Манастира, а в манастира бяха пристигнали 3-4 души. След като бе дадено на тия господа да разберат, че не може да стане, те се върнаха разсърдени и дадоха обратен ход и на самата колона”.
- Гара Беловско, селско общинско управление, писмо Номер 717 от 12 декември 1944 г:
“През време на минаването на германските войски през 1941 г. край нашето село Малко Белово, същите са искали да им се даде хляб, обаче селяните са им отказали под предлог, че живеят на дажби и нямат достатъчно хляб. Също така им е било отказано да им се даде сено на конете, като не са били вземани мерки за събиране на такова въпреки че е имало складирано сено.
Общинският чиновник Стойно Николов на два пъти е отказвал да даде училището на германците за пренощуване, като за тази цел умишлено е разхвърлял разни боклуци из училищната сграда”.
4. Слатинско общинсско управление, писмо Номер 40 57 от 6 декември 1944 година:
“Населението отказваше да дава каквито и да било храни, понеже знаеше, че всички реквизиции, които се правеха, отиваха за нуждите на германските войски. Така например при стриженето на овцете населението отказа да даде вълната, по които причини бившият кмет Славчо Кирилов Почиков, фашистки агент, се опита да съебре вълната с помощта на терористични средства, но и това не помогна, тъй като населението криеше овцете си по баирите извън селото и не даде вълната на германците”.
“Населението винаги е отказвало да дава каквито и да било квартири на германските войници, и затова те без да го питат построиха една своя барака извън селото. В своята омраза, обаче, населението отиде до там, че на няколко пъти изпочупи прозорците на бараката и пр.”.
Не могат да се избрят всички начини, чрез които се изразява всенародната пасивна съпротива: агрономите в общинските органи объркваха посевите наряди, криеха статистическите данни за обработваемите площи, насила назначаваните раквизиторски комисии с участието на учители и свещеници най-често предупреждаваха навреме стопаните в коя къща и кога ще пристигнат германците, за да се скрие навреме подлежащото изземване.
Стадата в България изведнъж почти се стопиха в статистиките.
Храните се заравяха. Вълната, сиренето и млякото в някои случаи демонстративно се изливаше – уж като протест срещу неуредиците в кооперациите и ниските цени.
Лесничеите оставяха дървения материал да гние по горите.
Изземвателите команди се посрещата с писъци и рев от цялото семейство, след всяко тяхно гостуване към градските затвори се прототочва върволица от арестувани, оказали активна съпротива на изземването.
Петя Паликрушева