22 септември 2020-Нюз Фронт.
Президентът на Русия Владимир Путин направи видеообръщение на пленарното заседание на юбилейната 75-ата сесия на Генералната Асамнлея на ООН.
Руският лидер Владимир Путин се обърна към Общото събрание на ООН. Той произнесе речта си от екрана, а не от трибуната на организацията.
Уважаеми г-н председател! Уважаеми господин Генерален секретар! Уважаеми колеги! Дами и господа!
Тази година световната общност отбелязва два исторически без преувеличение юбилея — 75-годишнината от края на Втората световна война и създаването на Организацията на Обединените Нации.
През 1945 година беше разгромен нацизмът, идеологията на агресията и омразата беше съкрушена, а опитът и духът на съюзничество, разбирането на грамадната цена, платена за мир и обща Победа, позволиха изграждането на следвоенния световен ред.
Негов безусловен фундамент стана Уставът на ООН, който и до днес остава основният източник на международното право.Убеден съм, че тази годишнина ни задължава да си спомним непреходните принципи на междудържавна комуникация, заложени в Устава на ООН, а бащите-основатели на Световната организация са ги формулирали много ясно и недвусмислено: това е равенство на суверенните държави, ненамеса във вътрешните им дела, право на народите да определят собствената си съдба, отказ от заплахи или използване на сила, политическо урегулиране на спорове.
Поглеждайки назад към последните десетилетия, можем да кажем, че с всички сложности от периода на Студената война, кардинални геополитически промени и настоящите тънкости на световната политика, ООН изпълнява адекватно основната си мисия — да защитава мира, да насърчава устойчивото развитие на народите и континентите и да помага за преодоляване на локални кризи.
Случващите се промени, разбира се, оказват влияние върху основния орган на ООН — Съвета за сигурност, върху дискусията около подходите към неговата реформа.
Нашата логика е, че Съветът за сигурност трябва по-пълно да отчита интересите на всички държави, цялото разнообразие на техните позиции, основано на принципа на най-широкото съгласие на държавите, но в същото време, както и преди, да служи като ключова връзка в глобалната система на управление, което не може да бъде осигурено без запазване правото на вето на постоянните членове Съвет за сигурност.
Това право на петте ядрени сили, победителки във Втората световна война, все още отразява реалния военно-политически баланс днес.
И най-важното, това е абсолютно необходим и уникален инструмент, който не позволява едностранни действия, изпълнени с пряк военен сблъсък на най-големите държави, дава възможност да се търси компромис или поне да се избягват решения, които са категорично неприемливи за другите, да се действа в рамките на международното право, а не в нестабилни условия, и сива зона на произвол и нелегитимност.
И както показва дипломатическата практика, този инструмент работи за разлика от тъжния опит на довоенната Лига на нациите с нейните безкрайни разговори, декларации без механизми за реални действия, без правото на държави и народи в беда да помагат и защитават.
Забравянето на уроците на историята е недалновидно и крайно безотговорно — точно както политизираните, не основани на факти, а на спекулации, опити за произволно тълкуване на причините, хода и резултатите от Втората световна война, преиначаването на решенията от конференциите на съюзниците и на Нюрнбергския трибунал.
Това е не просто подлост, низост и престъпление срещу паметта на борците срещу нацизма.
Това е пряк, разрушителен удар върху самите основи на следвоенния световен ред, което е особено опасно в условия, когато глобалната стабилност е подложена на сериозни изпитания, когато системата за контрол на оръжията се влошава, регионалните конфликти не стихват и заплахите, породени от тероризма, организираната престъпност и наркотрафика ескалират.
Всички сме изправени пред принципно ново предизвикателство — пандемията на коронавируса.
Болестта пряко засегна милиони хора, отне най-ценното — стотици хиляди човешки животи.
Карантините, затварянето на границите, създаването на многобройни тежки проблеми за гражданите на почти всички държави — всичко това са реалностите ни днес.Това е особено трудно за хора от по-старото поколение, които поради принудителни ограничения, понякога в продължение на седмици или дори месеци не могат да прегърнат своите близки, деца, внуци.
Експертите все още не са направили пълна оценка на мащаба на социално-икономическия шок, свързан с епидемията и всички нейни дългосрочни последствия.
Но вече е очевидно, че възстановяването на световната икономика ще отнеме много, много дълго време.
Нещо повече, предварително тестваните антикризисни мерки не винаги работят. Ще се изискват нови, нестандартни решения.Можем да ги разработим само заедно и това е основна задача както за ООН, така и за държавите от Г-20 и, разбира се, за други водещи междуправителствени организации и интеграционни асоциации, които поради последствията от пандемията също преживяват трудни времена и се нуждаят основно от нови хоризонти и мащаби на развитие.
Ася Иванова-Зуан