Е,…..все пак се случи!?Разбира се, с много политически «пируети» и с не до там привичните за «червената партия» «кални» номера между «свои»-спретнати от «претендентката» за сметка на своите колеги-опоненти.
Въпреки това,Нинова беше избрана да остане на най-високото/ заветно за нея място/ на » върха» на БСП!
Аллах керим!-както обичат да казват в такива случаи нашите комшии турците!
Алековият герой(бай Ганьо),който също е прави изборил-«ряпа да яде» пред «изобретателноста» на Корнелкия в изборните уйдурми.
И бай Ганьо, и Гуньо адвокатина,че и Гочоолу и и Дочоолу взети заедно не могат да се «опрат на малкият й пръст».
Политическото късогледство,ниската политическа култура,червената клиентела,»червените охлюви»,които като «листни въшки» са «полепнали» по кръшната снага на лидерката в очакване на поредното местенце я на Позитано, я в Парламента в края на краищата си казаха думата….»
Лидер трябва да съм АЗ…при това на всяка цена»- това беше НЕЙНИЯТ предизборен слоган…!!!
Не бяха някакви «червиви» страсти,не бяха «опашати» лъжи,манипулации, при това изречени лично от коне-ездачката от с.Крушовица Врачанско.
Междъпрочем, един измежду многото изборни резултати следва да бъде специално отличен тъй като става въпрос за качествена промяна в политическата философия,която ще движи и за напред поитическият процес вътре в партията, а именно….- демонстрираната нова политическа култура…?
Нещо, което «БСП на Корнелия» освен всичко друго, демонстрира за първи път на тези избори….Мотото на тази култура най-точно се покрива с «огледалният» образ на известната философска сентенция:
«Целта е нищо…движението е всичко!Философията на Нинова ,която като «червена нишка» мина през вътрешно-партийните избори беше:»Целта е всичко…движението е нищо!?»
Това са реалностите.
Не знам обаче, дали тези ,които днес самодоволно потриват ръце от изборната «победа» си дават сметка,че колкото и клиширано да звучи , един от най-чувствителните резултати на току що преминалите избори за БСП е….. засилването на тенденцията на «свободно падане» на партията и няма сила,която може да я извади от това й състояние.
Разделението,което не друг, а Нинова предизвика в партията е необратим процес и последствията от него все по-осезателно ще влияят върху жизнеспособноста на БСП, приближавайки времето на «неизбежната й политическа смърт».
Социологическите прогнози вече сочат евентуално четвърто място на партията на предстоящите парламентарни избори-след ГЕРБ,»Има такъв народ» на Слави Трифонов и ДПС.
Коалиционната политика на партията е отдавна «занулена» от Нинова… и БСП на практика няма нкакви идеи за евентуални коалиционни партньори.
Между другото няма и мераклии да се коалират с БСП на принципна основа. В идеологически план, проблемите също не изглеждат по-малко трагични. Никой не знае отговора на въпроса:
«Каква партия е БСП?»
Впрочем всички на Позитано /а вече и не само/знаят истината за евроатлантическата ориентация на «партията на Нинова»,знаят за «десните убеждения» на своята лидерка,като и факта, че тя беше тази ,която направи от социалистическата партия на Благоев неолиберална партия с прозападна ориентация ,но очевидно споделят тезата,че «…мълчанието е злато»и затова упорито мълчат «като комунисти на разпит».
Тъй като изстинските отговори на тези критични за БСП въпроси биха взривили партията отвътре.
Освен всичко казано до тук,идеологическата импотентност натиснала «БСП
на Нинова» е публично-осезаем факт, който всъщност е причината «левицата на Крнелия» да не генерира никакви нови идеи за леви политики,които са в състояие да върнат загубеното безвъзвратно доверие на обществото към лявата (някога) партия.
Не ще и дума,че в основата на политическото «безплодие» на партията,стои конфликта между това,което всъщност е партията и това, за което се представя на обществото.
само по себе си е самоубийствен факт от гледна точка на очертаващата се структура на следващият Парламент/много представени политически субекти,силно фрагментирано политическо присъствие/…в условията на пълзящата в общесттвеното пространство идея на Нинова за евентуално партньорство с партията на Христо Иванов/партия от крайно-дясната част на политическият спектър/,което ако се случи окончателно ще дезавуира Нинова като бивш човек на СДС-инсталиран «под прикритие» в БСП,а самата БСП като наистина социално — неолиберална креация превърната в такава от своята лидерка.
С други думи линеенето в партията ще продължава да тласка с» желязна необходимост» БСП към своята Голгота,под натиска на реалиите в нея и около нея.
средностатистическият партиен член ще продължи да гледа стари «следизборни филми» от времето на Станишев,,в които поредният лидер ще продължава да обяснява поредната загуба на изборите като поредна «победа» и така докато партията изчезне от политическият хоризонт.
Енчо Енев