Катя Паскалева е родена на 18 септември 1945 г. в Петрич, но цялото ѝ детство минава в Перник. Кариерата ѝ започва с участие в самодейния театър, където играят баща ѝ и негови приятели. 7-годишна е, когато играе момче – син на партизанин. Във ВИТИЗ я приемат през 1963 г. Тогава тя става част от имената, дали облика на българското съвременно кино и театър. За голямата си любов – Георги Божилов Слона – се омъжва малко преди да завърши театралната академия.
Разпределена е в Добрич, Слона заминава с нея. После заминават за Пловдив и се смесват с местната бохема. Катя се снима гола в «Козият рог». С това тя става първата българска актриса, която застава пред камера без дрехи.
Преди филма вече е снимала епизодични роли в «Понеделник сетрин», «Отклонение», «Скорпион срещу Дъга» и «Краят на песента» (по сценарий на Николай Хайтов). Именно Хайтов настоява Катя да изпълни ролята на Мария в «Козият рог», създаден по неговите «Диви разкази». Тази роля ѝ носи международно признание – освен наградата за женска роля в Панама и «Фемина» в Брюксел, тя печели и отличието за принос в развитие на световното кино в Карлови Вари.
«Аз много бавно и трудно навлизам в ролята, трудно я опипвам отвсякъде, докато стане моя. И след това много трудно излизам, след това ми е много мъчно. Така че мога да кажа, че никъде не съм играла дежурно.» – казва актрисата.
Следват филм след филм. Стават над 50 в кариерата ѝ, а измежду тях са «Бялата одисея» (1973), «Голямата победа» (1973), «Мъже без работа» (1973), «Нона» (1973), «Спомен» (1974) «Иван Кондарев» (1974), тв сериала «На живот и смърт» (1974, «Вилна зона» (1975), «Катина» (1976), «Вината» (1976), «Лъжовни истории» (1977), «Матриархат» (1977) и др.
Вторият ѝ съпруг режисьорът Иван Росенов си спомня за нея: «Не приемаше халтури и никога не участва в скечове от естадата и развлекателното шоу.» Двамата са заедно от 1979 г. Време за активната творческа работа на Катя Паскалева. Филмите «Слънчев удар» (1977), «Звезди в косите, сълзи в очите» (1977), «Всички и никой» (1978), «Бумеранг» (1979), «Бедният Лука» (1979), «Елегия» (1982), «Най-тежкият грях» (1982), «Равновесие» (1983).
За нея журналистът Георги Тошев пише в книгата си „Катя Паскалева. Жените в мен“:
„Тя никога не успя да се види с очите на хората, които я обичаха. Нарича себе си „сгъната“. Самочувствието, за което толкова много мечтае през годините на своята успешна кариера, я посещава само на сцената и снимачната площадка. В живота е обикновена. Плаха. Понякога нерешителна и свита. Нищо в нея не издава таланта ѝ на филмова звезда. Играта е най-добрият ѝ приятел. Дива, интелигентна, гражданка, еснафка, самотница, момиче, старица или майка.“
БНР