Императорската армия на Япония извършвала нечовешки експерименти с пленници от СССР
В отряд 731 на Квантунската армия жестоките експерименти с хора е нещо обичайно. С това се занимавали подрастващи войници. Опитните си зайчета – руски и китайски военнопленници – те наричали “боклуци” и ги подлагали на издевателства без всякакво съжаление.
“Тогава ние считахме това за естествено”, споделя Кикута Сунага.
Превод от Shūkan Gendai, Япония:
Отряд 731
“Днес разтваряхме тела. Работехме с кучета, специално им натиквахме в носовете бомби с бактерии. Бяхме още подрастващи, но, разбира се, знаехме, че в този отряд се разработва бактеорологично оръжие”.
Това разказва Кикута Сунага (92 г.), който се присъединява към отряд 731 на възраст малко над 14 години.
В документите на имперската армия това звено фигурира като „Управление за водоснабдяване и епидемиологична сигурност на Квантунската армия“. То се намира в околностите на Харбин и официално се занимава с профилактика на инфекциозните заболявания и безопасно водоснабдяване на военни части. Но всъщност провежда нечовешки експерименти върху хора, както и разработва бактериологични оръжия за бойна употреба.
Една от първостепенните задачи на отряд 731 било създаването на «бактериологични снаряди», с които било възможно да се заразят вражеските войски със смъртоносни инфекциозни заболявания.
Отрядът разработвал специални «бактериологични» бомби, които заедно с експлозията трябвало да разпръснат бълхи, заразени с чумни бактерии по вражеските територии. Целта била да избухнат чумни епидемии.
Ефективността на това оръжие била изпитана чрез ужасяващи експерименти върху хора. В болшинството това били китайски и руски пленници, които бивали брутално убивани в хода на тези експерименти. Те били довеждани буквално до “насипно” състояние, превръщали ги в «трупове», затова така и ги наричали — «трупове». С тях се отнасял изключително нехуманно.
Заразените пленници не получават лечение и всички умирали в рамките на няколко седмици.
Обикновено след смъртта телата им бивали разтваряни, за да се определи „оптималният“ метод за въздействие върху вътрешните им органи.
„Казаха ни, че всички са шпиони или престъпници, осъдени на смърт. Затова не изпитвах съжаление към тях. Когато попаднах в Отряд 731 на 14 години, вярвах, че служа на родината си и се посветих на обществените дела, презирайки собствените си преживявания. Старшите офицери често ни казваха: «Създаването на такива бактериологични бомби може коренно да промени ситуацията по фронтовете на войната”, спомня си Сунага.
Когато на 8 август 1945 г. Съветската армия преминава държавната граница и нахлува в Манчжурия, на групата, която включва Сунага, било възложено тайно да се унищожи цялото лабораторно оборудване и материали, за да се запази в тайна дейността на отряда. След унищожаването на всички доказателства за дейността на отряда персоналът бил евакуиран.
“Скоро обаче стана известно, че бившият командир на отряд 731 генерал-лейтенант Широ Ишии e изтъргувал с американците освобождаването си в замяна на предоставянето им на ценната информация за биологичните експерименти с хора, проведени в отряда”, споделя Сунига.