Народното събрание единодушно гласува на първо четене актуализацията на бюджета на Националната задравноосигурителна каса. Депутатите гласуваха болниците да получат 75 милиона лева от тазгодишния бюджет на Касата за покриване на неизплатената си надлимитна дейност за 2015 и 2016 г.
С актуализацията се създава правна възможност неразплатени дейности за болнична медицинска помощ, извън утвърдените месечни стойности за минали периоди, да бъдат изплащани при неусвояване на средства по бюджета на Здравната каса за тази година.
Опозицията изрази очакванията парите да не отидат основно при кредиторите, а за заплати на медицински персонал. БСП и ДПС определиха законодателната инициатива на управляващите като работа на парче. Управляващите пък не приеха критиките, че са в основата на проблемите в здравеопазването. От «Обединени патриоти» дори настояха в новия бюджет да се предвиди големите държавни болници да нямат лимити или да работят така, че да не ги натрупват. От ГЕРБ признаха като пропуск липсата все още на електронна система в здравеопазването, но окачествиха актуализацията на бюджет на НЗОК като глътка въздух. Депутатът от ГЕРБ Лъчезар Иванов заяви:
«От неразплатените средства, които са 150 милиона, виждате, че в този момент почти една втора от тях се разплащат. 75 милиона в момента се отпускат на лечебните заведения. Когато кажете, че се действа на парче, аз също не мога да се съглася, тъй като вие добре знаете, че клиничните пътеки, които в момента благодарение на икономисаните средства ще бъдат увеличени, включително и пътеката за Covid-19».
ДПС видя в законодателната инициатива различни причини, като най-вероятна изтъкнаха неистовото желание на управляващите да се харесат на хората, които протестират. Депутатът Хасан Адемов коментира, че средствата няма да решат дълбоките проблеми в здравеопазването.
«Ние разчитаме на корона инфекцията да реши по някакъв начин структурните и функционални проблеми на системата на здравеопазването. Тези 75 милиона са капка в морето. Имаме надеждата, че тези пари ще отидат при медицинския персонал, а не единствено и само при кредиторите».
Депутатът от «БСП за България» Георги Михайлов заяви подкрепата на левицата, но подчерта, че актуализацията е действие на парче на фона на огромните задължения на болниците.
«Тези 75 милиона няма как да отидат за българските лекари, за българските медицински сестри, за българските санитари, за всички, които работят в системата на здравеопазването. Това е решение в една система, която е закостеняла, в която се наливат огромни средства за България.»
От ГЕРБ посочиха, че парите са глътка въздух в здравната система, макар да признаха грешките си с липсата на електронна система в здравеопазването, а Калин Поповски от «Обединени патриоти» пък видя проблема в много болници в страната тази либерална система, която е довела до голямата задлъжнялост на здравната каса.
«В последните 20 години не може да бъде обвинявано последното правителство, че не е взело мерки, защото ние знаем, че нарояването на 360 болници в 7-милионна България е една либерална система, която разрешава на всички новооткрити болници да сключват договори с НЗОК».
Промените в бюджета на НЗОК дават възможност при неусвояване на бюджетните средства за тази година същите да могат да се използват за плащания на надлимитна дейност, обясни управителят на НЗОК Петко Салчев:
«С проекта на Закон за допълнение и изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса ще се даде правно основание при неусвояване на бюджетните средства за 2020 година за болнична помощ, да бъдат използвани за плащане към изпълнителите на болнична помощ за минал период, които НЗОК е установила по съответния ред».
За 2015 г. Касата има задължения в размер на над 50 милиона лева, а за 2016 г. — те са 26 милиона лева.
Депутатите решиха на първо четене минималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица да се повиши от 9 на 12 лева, от първи октомври, като гласуваха промени в бюджета на Държавното обществено осигуряване. Това увеличение ще засегне около 30 хиляди души за периода до 31 декември 2020 г.
Това съобщи БНР.