Тръмп съвсем не е основополжиник на политиката, която САЩ провеждат в момента – на изолационизъм.
А самото избиране на Тръмп за президент беше отговор на очакванията на “дълбоката Америка”, на който му писна да воюва в Ирак или в Афгаистан, да плаща за отбрана на европейските си съюзници от своя джоб.
Желанието Америка да се измъкне от този капан вървеше от долу, но именно с името на Доналд Тръмп редовият европейски гражданин свързва американския изолационизъм, а това се отнася и до арктическото захлаждане в отношенията с партньорите отвъд океана.
Ако погледнем последните допитвания до общественото мнение на тема, доколко оправдани са претенциите на САЩ за глобално лидерство, в това число и резултатите от мащабното социологическо допитване, проведено от международния изследователски институт Галъп в 135 стрини, то ще видим твърде любопитна картина.
Нивото на подкрепа на САЩ падна в Германия от 48 % до 30% още в края на президентството на Барак Обама. Това подкрепя извода, че проблемите между Германия и САЩ не се свеждат до фигурата на Тръмп: макар Демократическата партия на САЩ и симпатизиращите й европейски сили да възлагат цялата отговорност за разногласията между съюзниците от НАТО само на Тръмп.
Проблемите с взаимното доверие започнаха преди влизането на Тръмп в Белия дом. Ако погледнем Европа като цяло, то понястощем малко по-малко от една трета от европейците считат, че САЩ се справят добре с ролята си на световен лидер.
Негативното отношение към американското лидерство в Европа през 2019 година вече е 61 %.
Цифрите говорят сами за себе си.
Но, разбира се, че трябва да имаме предвид, че самата Европа съвсем не е монолитна в своите предпочитания и много отчетливо е разделена по “американския въпрос” по оста Изток-Запад.
Например, най-ниско ниво на подкрепа и симпатии към САЩ демонстрира Исландия (само 9%), по-нататък следват Австрия (11%), РФ (11%), Швеция (12%) и Германия (12%).
И ако около недоверието към САЩ в Русия нещата са малко или много ясни, то ниският показател на доверие в Германия – това вече е от друг филм, както се казва.
Защото става дума за многогодишния най-близък съюзник на САЩ в континентална Европа!
Нещо повече, изначалата цел на създаването на НАТО беше точно желанието да се “спъва” Германия, съхранявайки американското присъствие в Европа, защото на американците им трябваше “спъната” Германия, за да не представлява заплаха за самата Америка, но от друга страна германо-американският “съюз” беше основополагащ за трансатлантическото партньоство.
В този смисъл отношението на европейците към хегемонията на САЩ е отличен индикатор за състоянието на натовското “лечебно заведение” като цяло.
Показателите, които по-горе цитирах, са зашеметяващи.
Почвата за тях беше “прекопана” още при администрацият на Обама, а Тръмп просто задълбочи и без това влошаващата се ситуация.
Той просто изкара от сяката вече наличните дълбоки противоречия, които ще продължат да се задълбочават.
Петя Паликрушева