Усеща се по-осезателното «забуксуване» на «българската(арабска) есен»/алюзия за «арабската пролет»/.
Усеща се как редиците на т.н. «протестъри» с всеки изминал ден (всъщност нощ) видимо «изтъняват», при което много скоро ще стигнат онази критична ниска маса от
протестиращи, в която преобладават предимно участници с тежки и средни психически отклонения…
Разбира измежду тях — къде без «колоса» на социалните революции, твърдият като «гранит» бай Йоло Денев — почетен «революционер на жълтите павета»!
Сигурно много от протестиращите български гражданиq обаче, вече все по-често започват да си задават въпроса защо
«жълтопаветна революция», въпреки хвърлените «титанични» усилия в края на краищата върви към своят край — без да е постигнала кой знае какъв резултат…???
Причините според мен са няколко?
На първо място по важност е фактът, че опитът за дестабилизация на държавата от «жълтите павета» не е с български корени!
Не е български проект, а е привнесен отвън геополитически проект на задокеанска държава, с който се цели решаване на собствените й (на същата държава) икономически проблеми-продажбата на американският шистов газ на пазара на ЕС.
Нещо повече.
Става дума за координираните усилия на САЩ за предизвикване и едновременното протичане на същите процеси в няколко региона на ЕС.
Наскоро, например, подобен опит за дестабилизация тръгна в Беларус, в Германия, Франция, Русия/случая Навални/, а преди време в Сърбия,Украйна…
На прицел са новите руски газови коридори (между които и Балкански поток), които ще транзитират евтиният руски газ към Европа, с което могат да фалират американските компании, заети с добив на шистов га,з както и банките, финансирали проектите им за добив на въглеводороди по технологията за шистите.
Втората важна причина е заложена в генезиса на исканията на протестиращите и действията им, подавани непрекъснато от «режисьорите на прикритие» .
Ако трябва да обобщим само в една дума какво все пак искат протестиращите, то тая дума е ЗАКОННОСТ….!!!
Абсурдно е обаче да се се бориш за повече законност по пътя на беззаконието, още повече с незаконни средства…
И още нещо.
За «платената любов и платените протести.
Общото между тях е, че и в двата случая емоциите/двигателят на човешките поведенчески реакции/са отстъпили своята територия на грубия прагматизъм..
Както и фактът, че със свършването на парите свършват както платената любов, така и платените протести.
Тези няколко характеристики на «носещата конструкция» на опита за «нежна» революция и у нас правят неустойчива «революционната среда» и я обричат още от старта й на провал.
Енчо Енев