Многобройни улични демонстрации избухват в Беларус срещу продължаващото управление на президента Александър Лукашенко, който е на власт от 1994 г.
Много е важно САЩ и европейските им съюзници да действат предпазливо и сдържано при разрешаването на нестабилната ситуация в Беларус.
Превод:
Въпреки че НАТО отрича твърденията на Беларус за увеличаване на военния потенциал на западната граница на страната, говорителят на организацията подчерта, че алиансът внимателно следи ситуацията.
Последните събития в Минск имат тревожно сходство с вълненията в Украйна в края на 2013 г. и началото на 2014 г., които доведоха до свалянето на проруския президент Виктор Янукович.
По това време САЩ и ключови членове на ЕС безсрамно се намесиха и подкрепиха антиправителствените демонстрации, въпреки че Янукович (за разлика от Лукашенко) беше избран на избори, които ЕС и други чуждестранни наблюдатели признаха за достатъчно открити и справедливи.
Въпреки печата на легитимността, администрацията на Обама насърчи демонстрантите да отстранят Янукович близо две години преди края на неговия мандат.
По-лошото е, че Вашингтон улесни и съдейства за това, дори помогна за избора на ключови членове на следващото Киевско правителство, което беше добре настроено към НАТО.
Западната намеса вбеси Кремъл, а Русия отговори чрез анексиране на Кримския полуостров, където е разполжен стратегически важният за Русия Черноморски флот.
Това действие от своя страна доведе до налагането на американски и европейски икономически санкции срещу Москва и до увеличаване на интензивността на вече настъпващата студена война.
Действията на Вашингтон в Украйна бяха безразсъдно провокативни, така че администрацията на Тръмп се нуждае от по-добра стратегия спрямо Беларус.
От политическа и дипломатическа гледна точка би било неразумно Вашингтон да се отъждествява с протестиращите в тази страна.
Много от демонстрантите в Украйна бяха истински демократи, но в същото време в акциите участваха изключително съмнителни ултранационалисти и откровени неонацисти.
Някои от тях продължават да играят важна роля в следреволюционното правителство. Ние знаем малко за политическата ориентация на партиите и силите, противопоставящи се на Лукашенко.
Вниманието е оправдано и от важни геостратегически съображения.
Висши американски служители многократно са заявявали, че концепцията за сферите на влияние няма законно място в международните отношения. Кондолиза Райс и Джон Кери открито заявиха това.
Такава шокиращо наивна гледна точка обаче не отчита логиката и историята. По очевидни причини великите сили смятат събитията в съседните страни по-важни, отколкото в отдалечените територии и се стремят да защитят своите интереси.
Русия има основание да разглежда Украйна и Беларус като своя легитимна сфера на влияние. Наистина, тези страни са разположени в ключовата зона за сигурност на Москва.
Кремъл ще направи много, за да предотврати увеличаване на и без това значителното военно присъствие на НАТО на неговите граници. Би било разумно САЩ да изберат предпазлива стратегия по отношение на Украйна и Беларус.
НАТО потвърди, че следи развитието на ситуацията в Беларус. От съществено значение е позицията на алианса да не надхвърля тази рамка.
Последното нещо, което американските лидери трябва да направят, е да провокират поредната криза в отношенията с Русия, както направиха в ситуацията с Украйна. Когато става въпрос за вътрешни вълнения в Беларус, САЩ не са заинтересовани от тях.
Петя Паликрушева
Източник: https://www.theamericanconservative.com/articles/why-the-u-s-should-keep-its-distance-from-belarus/