Когато многовековният британски съюз се сблъсква със сериозна проверка на здравината, при това с крайно мъгливи переспективи, Лондон подхвърля на шотландските националисти пореден инструмент за постигане на целите им — независимостта.
Пандедията от коронавируса сериозно разби и без това обтегнатите отношения между Шотландия и Англия. Никола Стърджън, първият министър на Шотландия, не изпуска възможността да критикува Ландон. Съдейки по допитванията, подходът й намира отклик сред гражданите.
Борис Джонсън практически е натикан в ъгъла. Понастоящем привържениците на независимостта на Шотландия са над 55 %.
Ако Шотландската национална партия победи на парламентарните избори в следващата година, провеждането на референдум за независимостта ще бъде практически неизбежно.
След приключване на преходния период Обединеното кралство вече няма да бъде обект на единни правила на ЕС. По този начин правомощията на селското стопанство, рибарството, хранителните стандарти и политиката в областта на околната среда трябва да бъдат предоставени на правителствата на Великобритания, Шотландия и Уелс.
Доналд Тръмп, пренебрегвайки дипломатическия етикет, се застъпи за реализирането на Брекзит и дори обеща на Джонсън голяма търговска сделка.
„Подготвяме много голяма търговска сделка. Никога не сме имали много голяма, толкова голяма сделка с Великобритания“, каза Тръмп преди малко повече от година.
Тези обещания предизвикаха когнитивен дисонанс, предвид манията на Тръмп към протекционизма. Всъщност протекционизмът е отговорът.
„САЩ са агресивни в търговските преговори: заемат твърда позиция и приоритизират собствените си интереси. Те несъмнено ще се възползват от факта, че след Брекзит Великобритания ще се нуждае от търговско споразумение, от кървене от носа“, казва Чарлз Грант, директор на Центъра за европейски реформи.
Защитниците на Brexit искаха Великобритания да спре да бъде васал на Брюксел в търговската политика. Иронията е, че сега тя може да стане васал на Вашингтон.
Икономиката на САЩ преживява трудни времена. Коронавирусът и търговските войни изобщо не насърчават развитието. През 2020 г. американските фермери ще получат рекордни плащания от правителството. Според Министерството на селското стопанство те ще достигнат 37,2 милиарда долара. Администрацията на Тръмп се опитва да направи постижение от това. В действителност всичко е точно обратното.
„Това е голям проблем за селското стопанство, защото не е устойчив метод“, казва Ан Шехингер, старши икономически анализатор в работната група по околна среда.
Разходите за подкрепа на фермерите са свързани именно с деструктивната политика на Тръмп. Ръстът им падна през 2018 година. Тогава Вашингтон трябваше да компенсира фермерите за загубите, причинени от търговската война с Китай. Като се има предвид, че през последните три години общият размер на субсидиите се е увеличил повече от три пъти, трудно е да се говори за успех.
Като се има предвид ситуацията, можем да кажем, че Тръмп и Джонсън са се намерили един друг. Президентът на САЩ се нуждае от пазар на продажби, а британският министър-председател се нуждае от ефектна търговска сделка. Но ако политиците получат някои политически точки, ако американските предприемачи увеличат износа, какво получава Великобритания?
Всички печалби на Великобритания са американски продукти, чиито стандарти за качество са много по-ниски от местните.
Спорните амбиции на Джонсън може да са още един коз в ръкава на шотландските националисти. В крайна сметка не става въпрос само за нискокачествени американски продукти, които ще хранят страната. Става въпрос за фермери в Шотландия, които ще понесат неизбежни и огромни загуби.
В резултат националистите вече могат да започнат да пишат лозунгите си за парламентарните избори.
Евгений Гаман, специално за News Front