Цялата хилядолетна история на Русия е един непрекъснат опит да се избегне икономическата изолация, отбелязват авторите на статията в датския вестник. От времето на Петър I Русия се ориентира към Запада, който я отхвърля. Но през последните години тя скъса с тази историческа традиция и се обърна към Азия.
Превод от Jyllands-Posten (Дания):
През последните години Русия скъса със своята историческа традиция да търси пътища за развитие на Запад. Вместо това Путин насочи погледа си към Китай и двете страни се заеха с изграждането на мощна Евразия, в която Русия да получи власт, която Западът не поиска да й даде в Европа.
След украинската криза през 2014 г. Западът подчерта, че Русия е подкопала доверието и отношенията, които до голяма степен се основават на нея след разпадането на Съветския съюз през 1991 г.
За Русия това също беше драма. Тя чувстваше, че не може да се довери на Запада и прекъсна 300-годишната традиция на ориентираната си към Запада политика.
Цялата хилядолетна история на Русия може да бъде описана като непрекъснат опит за избягване на икономическата изолация. През цялото време след разпадането на Киевска Рус и монголската инвазия през 13 век, Русия се стреми към модернизация и икономическа интеграция с външния свят.
Либералната политика на Елцин се провали, когато НАТО започна да се разширява на изток през март 1999 г. и няколко дни по-късно бомбардира Югославия без мандата на ООН. Москва прие това като сигнал, че нова Европа ще бъде създадена без Русия. Тъй като ЕС се интегрира с НАТО, границите на Европа постепенно се изместиха на изток, към Русия, което я кара да се опасява от своето западно обкръжение.
В същото време НАТО засили контрола над Балтийско и Черно море, откриващи на Русия достъп до океаните. Москва се страхуваше сериозно, че руската военноморска база в Севастопол ще попадне под властта на НАТО в хода на постепенното разширяване на Запада, който се приближаваше до руските граници.
Когато Владимир Путин стана президент през 2000 г., той продължи да популяризира инициативата за «Голяма Европа», съзнавайки ясно, че преговорите за Европа без граници трябва да се водят от позиция на силата. Тогава тази политика бе счетена за империалистически опит на Русия да попречи европейската интеграция и демократизация.
Западните държави счетоха за изгодна ситуацията, в която Русия да извършва бизнес извън европейските институции, защото ако Западът продължи да се разширява към Русия като единен фронт, тогава би било възможно да се създаде нова Европа, основана на асиметрична зависимост, в която Русия ще бъде по-зависима от Запада. отколкото Западът от Русия.
«Голяма Евразия» е проект за икономическа интеграция на Европа и Азия в рамките на суперконтинента, където Русия ще заема централно място. В продължение на много стотици години Русия бе в покрайнините на Европа и Велика Евразия ще отвори напълно нов свят за руските интереси. Възходът на Китай като световна суперсила и възходът на азиатските страни са предизвикателство към глобалната хегемония на САЩ и доминирането на Запада като цяло.
Чрез Новия път на коприната — проектът „Eди пояс, един път“ — Китай се стреми да завземе технологичното лидерство и да засили контрола върху транспортните коридори. Агресивната реторика на САЩ към Китай трябва да се разглежда именно в светлината на подобни проекти и новите финансови инструменти на Китай.
Китай е все по-малко зависим от САЩ, докато целият свят е все по-зависим от Китай.
Това развитие на събитията отвори нови възможности за Русия. В началото на 18 век Петър Велики погледна към Европа, като реформира страната си, а през следващите 300 години Русия се равняваше на Западна Европа и Запада като цяло.
Но когато идеята за «Голяма Европа» умря през 2014 г., Русия за първи път в историята трябваше да търси партньори извън Европа и САЩ.
През последните шест години Русия и Китай развиха силно сътрудничество в технологичните, енергийните и транспортните коридори, включително в Арктика.
Стратегията на Русия за преодоляване на историческата си изолация е евразийската икономическа интеграция в сътрудничество с Китай. Нежеланието на Запада да интегрира Русия в Европа след Студената война сега постави Запада пред дилема. Русия вероятно е твърде голяма, за да бъде включена в Европа като съюзник. Но отхвърлянето й означаваше обезпечаването й на мощен съюзник — Китай.
Петя Паликрушева
Източник: https://jyllands-posten.dk/opinion/kronik/ECE12366151/vi-er-selv-skyld-i-at-rusland-vender-os-ryggen/