Дясна протестърка отчайващо зове за единство зад Радев: Левите ни напуснаха, патриотите също, останаха само «умните и красивите»

«Принудена съм отново да започна текста с уговорката, че съм десен и умерено консервативен човек, за да ви спестя заключенията и коментарите, че съм „червена“ и „комунистка“ и т. н ретроградни бълнувания. Подобно на милиони българи, нямам своето представителство в нито една от настоящите политически партии, защото дясното в България, както и лявото, са пълен провал и безкрайно компрометирани. Да не говорим за т. нар. „патриоти“. Това, че не ме представлява конкретен политически субект обаче, не означава, че искам да ме управляват мафиоти, мутри и невежи.
Толкоз засега по темата.

В последната седмица е видима тенденцията за разединяване и раздробяване на протеста, за да бъде той обезсилен и овладян. Старата максима „Разделяй и владей!“ е в действие. Днес тя работи успешно и за пореден път сме на прага да изпуснем историческия шанс за деконструкция на задушаващата нормалността система, в която живеем. Голямо количество българи са със сериозно увредени представи за държавно управление и обществен живот, поддържайки и възпроизвеждайки една некомпетентна и невежа групировка във властта повече от 10 години. А това се случва, защото цялата останала част от населението избра за свой щит социалната апатия и безразличието.

Така простотията и корупцията се превърнаха в норма, в еталон за държавно управление. Нещо се случи обаче.Пламна искрица на съпротива, разгоря се бързо, обхвана всички – млади, стари, леви, десни, патриоти, космополити, консерватори и либерали. Избухна красиво и се изля по площадите. Властта се стресна от нарушения рахат, даже се панира, а имаше и сериозни моменти, в които беше на косъм и аха!- да падне, изгубила равновесие в изненадата си от бунта на стадото. Да, ама не! За разлика от нас, властта е единна. Особено когато е застрашена. И знае как да се мобилизира, знае как да противодейства.

Днес раздробената софийска десница е на косъм отново да прецака всичко. Но не просто да го прецака. А напълно да го провали.
Виждам как историческият процеп се затваря отново, но все още през него минава лъч светлина. И заради този лъч е моят призив.

Уважаеми умно-красиви хора, обръщам се първо към вас. Има ли начин да замълчите за малко в социалните мрежи, за една-две седмици примерно, и също така да спрете да гоните с действията си левите хора от протеста?

Вече ги изгонихте почти всички. Същото направихте и с патриотите – не плужеците и наглеците, дето са в парламента, а другите, на които още им трепва сърцето от думичката „България“. Изгонихте също така и хората, които не са политически представени, но все още таят надежда, че нещо ново може да се случи и че ще имаме възможността да го сътворим ЗАЕДНО. Всички изгонихте, протестът оредя, превръща се в някакъв умно-красив пърформанс и дори в детска градина, енергията му се изнася от все по-малко хора и скоро и те ще се уморят. То не бяха пъдпъдъчи яйца, то не бяха семки, уши и бонбонки.

Толкова ли няма място в сърцето ви за една прашинка прошка?! За мъничко да простите на левите, че са леви. На патриотите, че са патриоти. На всички, че са такива, каквито са!
Знаете ли колко неща ви простих лично аз на 9 юли?

Простих ви и с усилие на волята забравих, че вие върнахте Мутрата във властта.
Простих ви и забравих, че не само го върнахте на власт, ами внезапно изпаднахте в амнезия за модела #Кой и управлявахте заедно с мутрите, като самите вие станахте част от модела #Кой.
Простих ви, че сте нарциси с болезнено голямо его и не можете да видите по-далече от носа си; простих ви, че опиянени гледате образа си във водата, самовлюбени, с елитарно самочувствие и неспособни да потиснете егото си в името на някакъв елементарен обществен дълг.
Спирам дотук.

Няма да изброявам повече, защото на 9 юли си обещах да замълча. Но знайте, че ви простих и се направих, че съм забравила още много неща. Адски много. В името на обединението, което е единственият ни шанс да срутим системата, поддържана от няколко наглеци и много техни слуги, аз ви простих и забравих.

Но не би! Ние, умните и красивите, трябва да им натрием носовете на всички, щото ние сме по-по-най! Долу комунистите! Да ви кажа ли колко сте на брой? Няколко процента сте и ще го видите отново на следващите избори. Както бяхте на предишните. И на по-предишните. Вие сте самовлюбената, „елитарна“, надменна и раздробена софийска десница, която представлява няколко процента от гласоподавателите на България.

На хранилката на мутрите са около 700 хил. Все пак сте умни – можете сами да си направете сметката какви са шансовете ви, ако играете сами на сцената. Този филм вече го гледахме. И между другото, БСП не е управлявала с ГЕРБ, за разлика от вас.
Затова – понеже хранениците на групировката ГЕРБ са много, единственият шанс на останалите няколко милиона е да се обединят.
Спокойно!

Знаем, че сте умни и красиви! После ще ни го припомните отново, ако забравим. Ще дефилирате из тв-студиата, ще си представяте идеологическите и политическите програми, ще ахкате и въздишате.

Но хайде сега за малко да замълчим, и ние, и вие, пък да викаме заедно на площада, става ли? Ако пък е непосилно за егото ви да сте част от стадото дори за малко, давам ви и друга сламка – както левите и другите десни хора извън вашите рояци (като мен) ви простиха непростими неща, потърсете в себе си прашинката смирение, за да им простите и вие. Само за малко. Това поне става ли?
Вижте за колко малко неща ви моля:

1. Спрете да раздробявате протеста, както сте се раздробили помежду си вие. Кротнете се. До никъде няма да стигнем така. Вземете, че го проумейте.

2. Спрете да заливате социалните мрежи с антикомунистическа пропаганда. Само да ви вметна, че комунизмът отдавна приключи, навярно това сте го пропуснали. Влезте в час. Стига сте борили комунизма! Проявете елементарна адекватност. Пък после, ако това е по-силно от вас, пак го борете. Важното било, че комунистите са най-страшни. И през 1992-ра, и през 2022-ра, и през 3044-та. Българската мисия в галактиката Андромеда през 30-ти век сигурно още ще се оглежда дали някой комунистически агент не е попаднал на борда на звездолета.

3. Спрете да плюете по президента Румен Радев и да се разграничавате от него. В момента той е единствената легитимна и обединяваща фигура, избрана пряко от над 2 милиона българи. Доста повече от вашите няколко процента. Той е и гарантът за честни избори. Не знам дали сте забелязали, но още в първия ден той пое огромния риск и имаше смелостта да нарече мутрите и мафията с истинските им имена.

И по този начин даде кураж и вдъхнови десетки и стотици хиляди хора в цялата страна да преодолеят страха и да излязат по улиците и площадите. В момента, в който изгонихте неговите симпатизанти, протестът спихна. Смирете се, бе, хора! Закопайте го някъде това пусто его! За няколко дни само! Този протест не е нито само ваш, нито само на президента. Ако сега не успеем, никога повече няма да имаме шанс да го направим! Не знам после как ще гледате хората в очите.

4. Спрете да правите алтернативни протести на места, различни от мястото на основния протест. Разпилявате енергията на хората, разделяте ги на някакви малки мини протестчета без никакъв ефект и резултат. Всички трябва да сме заедно, за да сме много и това е елементарно, наистина ли не го разбирате? Или служите на други цели?

Бих искала да призова и всички останали българи – леви, разочаровани десни, центристи, патриоти и всякакви други – игнорирайте малките групички и гласовете, които ви объркват и разделят. Придържайте се към основната цел, която е една, към общия план, към местата и часовете на главния протест. Ако имате усещането, че умно-красивите или други групи и елементи превземат протеста, не се отказвайте толкова лесно и ги игнорирайте. Протестът е на всички, не ги оставяйте да го откраднат

Все още имаме шанс да обърнем хода на събитията в наша полза.
Но това зависи само от едно – колко надежда и колко воля е останала във всеки един от нас.

Всъщност е напълно достатъчно да излезем наведнъж, в един ден и на едно място – пред Министерския съвет. И ония са дотам.

На 29 юли от 19 ч. пред Министерския съвет.
Само времето ще покаже дали сме имали силата на духа да поемем съдбата в ръцете си или отново ще пропаднем в бездната…. »

Христина Христова