Един от първите примери за сътрудничеството между СССР и Народна република България е изграждането на мощния химически завод в Димитровград, започнато през 1947 година. Очевидци, посетили строителната площадка, се възхищавали не само на нейното величие, но и на приятелството и сърдечните отношения, установени между българските и съветските строители.
Българският журналист Д. Еолев колоритно описва как високи гори от метални конструкции се появили на голото поле, как проблясвали огньовете от електрическото заваряване; как в българския град, завинаги свързан с името на Г. Димитров, започнало изграждането на химическия завод.
В Димитровград пристигали строители, предимно млади хора от цяла България, но и от много региони на СССР. Пламът и ентусиазмът на някои допълвали опита и знанията на други. Общото им ежедневие било озарено с романтика и топлина, което се превърнало в истински празник на българо-съветското приятелство.
Строителството на комбината започва през 1948 г. с участието на съветски специалисти, които подготвили проектната документация и участвали в управлението на изграждането, монтажа и въвеждането в експлоатация на комбината. Той е пуснат в експлоатция през 1952 г. СССР предоставя на България заем за изграждането на комбината.
Димитровград е уникален по рода си град, създаден е през 1947 г., когато 50 млади хора от цялата страна се събират за един от първите национални младежки строителни проекти в България. В своята история на създаване Димитровград много напомня на далекоизточният град в СССР Комсомолск на Амур.
Основите на Димитровград са положени на 2 септември 1947 г. с указа на Георги Димитров.
Строежът на града започва на 10 май 1947 г. По това време на тази територия имало 3 села — Раковски, Мариино и Черноконево.
От 1948 до 1950 г. градът е построен от 50 000 членове на бригада «Млада гвардия», които пристигнали от 963 български градове и села. Някои от тях станали жители на новия град.
Бригадите построили десетки къщи, химическия комбинат «Сталин», завод «Вулкан», завод за азотни торове, пътни мрежи, железопътни линии, изкуствени езера и друга инфраструктура. Тук e открит първият хлебозавод в България.
Година Население
1985 г. — 53 965
1992 — 50 977
2000 — 48 004
2005 — 42 529
2010 — 39 510
За отрицателно време е построена топлоелектрическата централа Марица-3, а през 1951 година се появява и гордостта на младия град – азотноторовия гигант „Сталин”, който за времето си е най-големият завод в България. По предварителен план до 1961 година той трябвало да достигне капацитет от 560 000 тона производство – нещо, което не само се случва, а дори се надгражда – през 1975 година заводът произвежда близо 925 000 тона и дава работа на над 4 000 души.
Успоредно се строят и по-малки предприятия като азбесто-циментов завод и консервна фабрика, които успешно изграждат мечтания от обществото трудов облик на града.
Днес, подобно на много други индустриални центрове в миналото, Димитровград е много далеч от това, което са си представя строителите на „Града на мечтите“. Някогашните заводи и предприятия в по-голямата си част са затворени, а споменът за отминалото му индустриално величие са десетките призрачно-стърчащи комини.
Петя Паликрушева