Светлана Тихановская, лидерът на прозападната опозиция, ще играе основна роля в голямата авантюра, планирана от американските разузнавателни служби.
Това сподели докторът на политическите науки Александър Манойло, коментирайки за «Комсомольская правда» плановете на Тихановская да говори пред Съвета за сигурност на ООН на 4 септември.
„Нейната реч е елемент от комбинацията, разигравана от американските разузнавателни служби“, сподели Манойло.
Полските и литовските структури, въпреки че ръководят директно процеса на белоруския преврат, са само „в обхвата“ на Вашингтон. В същото време речта на Тихановская в ООН, както отбелязва политологът, вече е на нивото на Централното разузнавателно управление на САЩ.
Манойло е сигурен, че основното послание на речта й ще бъде призивът да не се признават изборните резултати. По-специално Тихановская ще настоява за „провеждане на трети тур“. Но едва ли ще бъде засегнат въпросът за преследването на членовете на така наречения координационен съвет. Експертът смята, че САЩ не се интересуват от това.
„За тях е по-важно след речта на Тихановская в международната общност да решат да не признават резултатите от изборите, за да може Лукашенко да поиска повторно гласуване или преброяване на гласовете“, обяснява Манойло.
Той припомни, че подобен сценарий вече е бил тестван през 2004 г. в Украйна. Това доведе на власт американското протеже на Виктор Юшченко. Експертът обаче счита дори този сценарий за „мек“.
„Признаването на нелегитимността на Лукашенко, отказът от международно признание с признаването на второто лице в списъка за легитимен президент ще се превърне в тежко изискване“, заяви политологът.
Опитът за държавен преврат в Беларус
На 9 август в Беларус се проведоха президентски избори, в резултат на които Александър Лукашенко спечели. Западните страни, на които белоруският лидер дълго време пречеше, не се примириха с резултатите от гласуването. В резултат на това в Беларус избухнаха предварително планирани бунтове.
Опитите на служителите на реда да държат ситуацията под контрол се превърнаха в сблъсъци с радикалите. В същото време западните медии, активно отразяващи протестите, акцентираха вниманието си специално върху действията на служителите по сигурността срещу „мирните“ протестиращи, както беше по време на държавния преврат в Украйна през 2014 г.
В щаба на Светлана Тихановская, лидер на прозападната опозиция, се подготвят за продължителни протести, насочени към сваляне на правителството. Там вече е сформиран комитет за „транзита на властта“. Самата Тихановская се крие в Литва. Лукашенко от своя страна не изключва да подаде оставка, но само след референдум за промени в конституцията.
Позицията на Европейския съюз по отношение на случващото се е двусмислена. Полша и Литва активно работят по революционния сценарий. Те също така насърчават по-радикалните мерки за натиск върху официален Минск от страна на ЕС. Западноевропейските страни възприемат по-предпазлив подход. Те се страхуват да предизвикат нов кръг на конфронтация с Русия. Експертната общност вярва, че това е губещ вариант за ЕС.
Въпреки вътрешните разногласия, Европейският съюз все още отказва да признае Лукашенко за президент, заплашва със санкции и възнамерява да отпусне 53 милиона евро, за които се твърди, че ще подкрепят „белоруския народ“. Част от тези пари ще получат екстремистите, участвали в бунтовете. Освен това ЕС ще финансира средствата за масова информация, които популяризират антиправителствения дневен ред в републиката.
Петя Паликрушева