Лъжливи се оказаха твърденията на първите оратори на прехода, че капитализмът се е променил, че това не е онзи капитализъм, който познаваме отпреди 9. ІХ. 1944 г., че капитализмът е еволюирал, че е с хуманни страни и социална чувствителност, което го прави най-добрия обществено-политически строй.
ДА, АМА НЕ! – както някога обичаше да казва журналистът Петко Бочаров.
Капитализмът, не само че не е променил своята същност, но и няма намерение да го прави.
И все повече хора осъзнават, че всичко, което ни говореха за капитализма в първите години на демокрацията, се оказа една ДОБРЕ ПЛАНИРАНА ЗАБЛУДА, която ставаше толкова по-явна, колкото повече се отдалечавахме от социализма.
В началото всички хранехме надежди, че демокрацията ще донесе прогрес и процъфтяване.
После политическите функционери започнаха да ни внушават, че сега ( тоест тогава) е трудно, но в най-близко бъдеще всичко ще се оправи и България ще стане райска страна.
Но за да настъпи така жадуваното благополучие, у нас завинаги трябва да победят десните сили и да имаме дясно управление, да направим демокрация по англосаксонски модел, да разгърнем мащабна приватизация, да направим Сакскобургготски премиер, да закрием АЕЦ «Козлодзуй», да влезем в НАТО, да влезем в Евросъюза и т. н.
А благоденствието все не настъпваше.
Докато накрая ни беше дадено да разберем, че благоденствие може да има само за малцина.
За «умните и красивите». За останалите — сори.
Знам, че един ден капитализмът ще си отиде така ненадейно, както ни връхлетя. Мнозина не допускат, че това е възможно, но историята се развива по свои закони, а не в зависимост от желанията на една или друга група от хора.
Един ден това ще се случи и тогава ще дойде прозрението за голямата лъжа, голямата заблуда, която е била за нас буржоазната демокрация.
Ще осъзнаем, че от нея имаме само щети и никакви устойчиви ползи.
Николай Александров