Минск този път още по-ясно осъзна колко важна е подкрепата на Москва. Но Беларус стигна до това само когато беше изправена пред опит за цветна революция, отбелязва сръбският автор. Той анализира опитите на западните медии да свържат инцидента с Навални с протестите в Беларус и прави интересни изводи.
Превод от Печат (Сърбия):
Никаква власт няма да се удържи в Минск, политически или икономически, без руска подкрепа, а кризата в Беларус не може да бъде разрешена без ясното волеизлияние на народа и на Москва.
Нямаше да има щастие, но нещастието помогна, както се казва в беларуската поговорка. Дори сега, в тези трудни дни за най-западния член на ОДКБ и Евразийския съюз, отговорните хора в Минск още по-ясно разбраха колко важна е подкрепата на Москва за тях.
Но те стигнаха до този извод едва когато бяха изправени пред опита за цветна революция и надвисналата заплаха от западна въоръжена интеревенция. Независимостта, която президентът Лукашенко бе изградил внимателно и ревностно в Беларус през последните 25 години, за един миг се оказа под въпрос.
На 9 август 2020 г. настоящият държавен глава обяви победа на първия тур на президентските избори, в който получи над 80 процента от гласовете, оставяйки Светлана Тихановская далеч назад.
Малко повече от десет процента от гласоподавателите, пристъпили към урните, изразиха доверието си към нея. Същата вечер започнаха масови събирания на активисти на опозицията в беларуските градове и ситуацията започна все повече да прилича на „украинския сценарий на Майдана“, който видяхме в Киев в края на 2013 г. и началото на 2014 г.
Напразно Александър Григориевич казваше, че човек не може да приравни неговите 4,6 милиона гласа с тези на Светлана Георгиевна с нейните непълни шест хиляди. Той веднага беше обявен отново за „последния диктатор на Европа“, точно когато самият той повярва, че завинаги се е освободил от тази нелепа титла.
Едновременна мощна вълна
Присъдата на Запада, Европейския съюз и НАТО беше неумолима: изборите в Беларус са незаконни и нелегитимни, което означава, че те не могат да бъдат признати. С други думи, Лукашенко вече не е държавен глава за Запада.
Но само преди няколко месеца, за същия този Запад Лукашенко имаше само хвалебствени слова.
„Минск би приветствал по-активната роля на Съединените щати в Беларус“, заяви белоруският ръководител на дипломацията Владимир Макей през февруари тази година в навечерието на посещението на Майк Помпео.
Нека ви припомня, че това беше първото посещение на държавния секретар на САЩ в Беларус от четвърт век.
Ако ръководството на Беларус бе мечтало за по-активна роля на САЩ, то сега я получи.
Както съобщават медиите, срещата между Помпео и Лукашенко се проведе в „топла атмосфера“.
Само шест месеца по-късно атмосферата в Минск достигна точката на кипене и сега белоруският лидер достига до резиденцията си с хеликоптер с бронежилетка и с автомат в ръце.
Той вече забрави как се оплакваше, че Москва «иска да погълне» Беларус.
Понастоящем единственият, от когото Лукашенко очаква помощ, освен собствените си поддръжници, отново е неговият колега и приятел от Кремъл — Владимир Путин.
По-нататъшната съдба на Беларус зависи от няколко фактора, но изход няма да бъде намерен без ясното волеизлияние на народа и на Москва.
Петя Паликрушева
Източник: http://www.pecat.co.rs/2020/08/drug-iz-kremlja-brani-lukasenka/
