25 август 2020-Нюз Фронт.
Твърде много хора смятат, че опитът за преврат в Беларус може да предизвика аналогични вълнения в Русия. Всъщност не всичко е толкова просто, пише изданието «Foreign Policy»
Още преди петнадесет години тогавашният държавен секретар на САЩ Кондолиза Райс провъзгласи Александър Лукашенко за последния диктатор на Европа.
Сега, когато прозападните сили в Беларус се опитват да извършат държавен преврат, медиите отново припомниха това прозвище.
«Но истината е, че ако разгневените граждани успеят да свалят Лукашенко, Владимир Путин ще остане», се казва в статията. — Може ли той да стане следващият? Не толкова бързо.
Въпреки, че тези двамата имат някои общи черти, се оказва, че не всички авторитарни личности са създадени еднакво».
Както отбелязва FP, Лукашенко е дошъл на власт в ролята на „популистки главорез“, готов да обяви война на местните елити. През последните години обаче той не се стреми особено да привлече подкрепата на населението. Тъй като икономиката на страната „накуцваше“, позицията на Лукашенко стана по-слаба. През 2004 година той вдигна ограничението за броя на президентските мандати. Последните пет гласувания бяха придружени от опити на опозицията да започне масови протести, но служителите на реда ги потиснаха.
„За разлика от Лукашенко, Путин направи всичко възможно, за да избегне неподобаващп завземане на властта, въпреки че успява да управлява Русия в продължение на 20 години“, отбелязват от изданието.
През 2008 година Путин напусна президентския пост в съответствие с конституционните ограничения.
Тогава той оглави правителството, запазвайки влиянието си. Неотдавнашният референдум ще позволи на Путин да се кандидатира за още 2 мандата, пише изданието.
Foreign Policy отбелязва, че плебисцитът не можеше да бъде осъществен, но тогава реформите щяха да се превърнат в оръжие за дестабилизиране на ситуацията в Русия. Гласуването също позволи легитимиране на промените в Конституцията.
Освен това, обществените настроения не се игнорират в Русия, а дори напротив. Този показател се следи внимателно, което дава възможност за потискане на опитите за предизвикване на революция в страната, възползвайки се от «единната точка на недоволство». Даже если рейтингите на Путин паднат, той ще успее да угоди на избирателите.
Той се оказа достатъчно умен, за да умиротвори ключови електоратуи, , поне от време на време, което прави перспективата за общонационално въстание малко вероятна“, се казва в статията.
Опит за преврат в Беларус- Картофен майдан
На 9 август в Беларус се проведоха президентски избори, които действащият президент Александър Лукашенко спечели за 6 път, като събра над 80% от гласовете.
Западните страни, за които белоруският лидер отдавна е пречка, не се примириха с резултатите от гласуването.
В резултат на това в Беларус избухнаха предварително планирани безредици.
Опитите на служителите на реда да държат ситуацията под контрол се превърнаха в сблъсъци с радикали.
В същото време западните медии, активно отразяващи протестите, се съсредоточават конкретно върху действията на силите за сигурност срещу „мирните“ протестиращи, както беше по време на държавния преврат в Украйна през 2014 година.
Позицията на Европейския съюз по отношение на случващото се е нееднозначна. Полша и Литва работят активно над реализацията на революционния сценарий. Те също така насърчават по-радикални мерки за натиск върху официален Минск в ЕС.
Страните от Западна Европа предприемат по-предпазлив подход. Те се страхуват да провокират нов кръг на конфронтация с Русия. Експертната общност смята, че това е губещ вариант за ЕС.
Въпреки вътрешните разногласия, Европейският съюз все още отказва да признае Лукашенко за президент, заплашва със санкции и възнамерява да отпусне 53 милиона евро, за които се твърди, че ще са за подкрепа на „Беларуския народ”. Част от тези пари ще бъдат получени от екстремистите, участвали в безредиците. Освен това ЕС ще финансира медиите, които насърчават антиправителствената програма в републиката.
Ася Иванова-Зуан