24 август 2020-Нюз Фронт.
Въпреки факта, че Русия отдавна е затворила въпроса за принадлежността на Крим и дори подкрепи позицията си с изменения в Конституцията, Украйна все още използва темата, въпреки че не е ясно дали това ще е от полза за нея.
«Отделно обърнахме внимание на въпроса за Крим, този въпрос винаги е на дневен ред, ние го държим много високо», каза украинският външен министър Дмитрий Кулеба след преговори с германския си колега Хайко Маас
Според думите на киевския политик, въпреки че Украйна все още не е в състояние да разреши конфликта в Донбас на площадката за преговори в Минск, министерството вече е замислило концепцията за нова площадка.
Нейната цел, според идеята, трябва да бъде връщането на Кримския полуостров в Украйна, чиито жители през 2014 година гласуваха на референдум за обединение с Русия.
Сред участниците в процеса киевското ръководство иска да види германски представители.
По-рано премиерът на страната Денис Шмигал също говори за платформата, наречена „Крим е Украйна“. Той отбеляза, че концепцията предполага съвещателен формат и консултативен формат с преход към преговорен.
Въпреки че изявлението на Кулеба беше направено на фона на честването на деня на независимостта на Украйна, моментът за подобно заявление се оказа крайно неподходящ.
Киев често използва фактора на западната подкрепа в своите външнополитически дейности.
Опитът за държавен преврат в Беларус обаче стана нагледен пример за факта, че Европейският съюз не е в състояние да си позволи нов конфликт с Русия.
„Германия няма желание да се забърква в поредната геополитическа конфронтация с Русия. Тя разбира, че Европа няма да спечели “, казва Александър Рар, старши научен сътрудник в Германския институт за световни тенденции.
Това твърдение беше свързано с Беларус. Независимо от това, то е актуално и за Украйна.
Противно на твърденията на украинските дипломати, европейците предпочитат да не забелязват кримския въпрос.
Те обективно разбират, че Русия няма да върне полуострова.
Това най-малкото се доказва от Кримския мост и други инфраструктурни проекти на стойност десетки милиони долари.
Ако Берлин действа като гарант на страната на Украйна по кримския въпрос, това само ще влоши отношенията с Москва. Очевидно е, че Германия не се интересува от такъв резултат.
Вече може да се види как правителството на Германия влиза в спорове дори с Вашингтон, защитавайки изграждането на газопровода „Северен поток 2“.
Такъв подход не се обяснява с желанието да се угоди лично на Москва или Владимир Путин. Проблемът е в конкуренцията, която се усилва в трансатлантическия лагер чрез усилията на САЩ.
В условия, в коитоне може да се вярва на задграничният „партньор” , Германия трябва да хеджира залозите си.
Конфликтите с Русия са най-малкото, от което Германия се нуждае сега.
Очевидно е, че кримският въпрос се превърна в един от стълбовете на външната политика за украинския управляващ елит.
На чиновниците им се налага в този смисъл да мусират темата, отработвайки заплатите си.
Германските служители също имат заплата, но я получават от германския бюджет. Не е трудно да се отгатне чии интереси ще защитават.
Евгений Гаман, специално за News Front
Превод: Ася Иванова-Зуан