17 август 2020-Нюз Фронт.
Опитите на Полша да разреши кризата в Беларус първоначално са обречени на неуспех, по простота причина, че това, което опитва Полша никак не е свързано с разрешаването на кризата в Беларус, а тъкмо обратното. Полша не може да не се възползва в ситуацията и прилага не малко усилия за осъществяването на плана по свалянето на Лукашенко и поставяне на прозападна фигура.
Опитвайки се да оглавят европейското движение срещу Лукашенко, Полша и Литва се втурнаха напред, като в надпревара, в която се бутат едни в други.
В статията си за портала Baltnews Матеуш Пискорски разсъждава върху внезапната ревност, възникнала във Варшава към колегите във Вилнюс, които все още надминават поляците по беларуско направление.
Според автора, опитът на Полша да изиграе поне някаква роля в разрешаването на беларуската криза е обречен на неуспех от самото начало. Участието на балтийските страни във варшавските инициативи също няма да повлияе по никакъв начин на укрепването на позициите на полското ръководство както в Беларус, така и в ЕС.
От самото начало двете източноевропейски държави, водени от спомена за някогашното величие на историческата Република Република Полша и Великото Княжество Литовско, по един или друг начин мечтаеха да върнат Беларус в сферата си на влияние.
Ако за Литва това е шанс да стане регионален лидер, Полша има по- глобални планове.
Всъщност, опитвайки се да пресъздадат определена конфигурация на „Голяма Полша от море до море“ под техен контрол, те все още не можеха да получат белоруския елемент за да завършат пъзела.
Но това е тяхната основна грешка и слабост в сравнение с позицията на Литва.
„Остава впечатление, че Литва с лекото обиграва Полша в белоруския въпрос. Всичко това, въпреки съществуващите противоречия между Вилнюс и Минск, се свързва например със строителството на БелАЕЦ.
Идеологически и исторически фактори също играят роля, пише авторът на статията.
Реториката на Полша често се основава на твърдението, че Варшава носи специална «отговорност» за бившите полски източни територии.
Реториката на Вилнюс е лишена от такъв „имперски“ акцент и се основава на призиви за спазване на правата на човека и демократичните стандарти “.
Ролята на Полша като координатор на беларуската операция е изпълнена с имиджов риск.
В крайна сметка е лесно да си спомним за «колониалното» минало, «полските панове» и да създадем определени асоциации със съвременните опити на Варшава да се намеси във вътрешните работи на независима Беларус.
Освен това, за разлика от същата Украйна, която е еднакво заразена с вируса на русофобията и негодуванието към Русия, Беларус, поне сега, не може да бъде наречена страна с антируски настроения.
И следователно, оголтелият национализъм, така лесно популяризиран по време на Киевския Майдан, няма да работи в Минск и е необходимо да се търси по-мек подход, приспиващ с ласкави изказвания за чудесните прелести, които ще потекат като реки, и чакат всички, избрали пътя на «европейската цивилизация».
Именно с това се занимава Вилнюс сега, който очевидно ще остане основният европейски координатор на белоруските протести.
Продължаваме да следим ситуацията и да ви информираме. Очаквайте подробности в развитие.
Ася Иванова-Зуан