16 август 2020-Нюз Фронт.
Москва основателно подозира американските военни биолози в разработките на биологично оръжие.
В Узбекистан, както и в други постсъветски страни, именно с появата на военни биологични съоръжения на САЩ започнаха да се появяват огнища на неизвестни инфекции.
Ако военното сътрудничество между НАТО и Узбекистан беше прекъснато по време на конфликта около андижанските събития, „епидемиологичното“ сътрудничество не спира.
Американските „биолози в униформа“ започват да проникват в Узбекистан в края на 90-те години, след сключването на споразумение за премахване на заплахата от химически и биологични оръжия, получавайки достъп до тайни химически съоръжения.
През 2004 година на базата на Републиканския център за превенция на чума, карантина и особено опасни инфекции на Министерството на здравеопазването на Узбекистан започна да се създава «мрежа за контрол на разпространението на инфекциозни заболявания».
Тези дейности бяха извършени от Агенцията за намаляване на заплахите на Министерството на отбраната на САЩ (DTRA).
Както в други държави от бившия СССР, първата национална референтна лаборатория беше открита в Ташкент през 2007 година с подкрепата на USAID и DTRA.
По-късно подобни съоръжения, контролирани от Пентагона, са създадени в Андижан, Фергана и Угрен.
Лаборатории на Републиканския институт по микробиология, Централната военна болница на Министерството на отбраната, Научноизследователският институт по вирусология и Центърът по профилактика на карантинни и особено опасни инфекции на Министерството на здравеопазването също попаднаха под американски контрол.
В момента редица други обекти са под американски контрол: станции за санитарно и епидемиологично наблюдение в Андижан, Бухара, Денау, Карши, Нукус, Ургенч, Самарканд, Фергана и ветеринарния център на Узбекистан.
Рязкото увеличаване на военно-дипломатическата активност на САЩ в Узбекистан се възприема от руската страна с опасения. Съществуващите формати на сътрудничество между Узбекистан и Съединените щати в областта на сигурността налагат значителни ограничения за подобно взаимодействие с Русия и страните от ОДКБ.
Проникването на американските военни програми в Узбекистан представлява заплаха на съществуващото ниво, която има тенденция да нараства.
Американската стратегия за Централна Азия открито заявява, че целта на политиката на Вашингтон в региона е да създаде конкуренция между Русия и Китай. Това, най-меко казано. Няма да бъде преувеличение да се смята, че САЩ търсят нови, извратени, особено опасни за цялото човечество инструменти, за постигане на световно господство. Като дори са готови да заложат биологична бомба по границите на Русия и Китай, без да си дават сметка какво може да коства това на света…
Ася Иванова-Зуан