На днешния ден през 718 г. кан Тервел разбива арабите пред Константинопол и спасява Европа от нашествието им на най-старият континент в света.
Още през 717 г., осланяйки се на договора с България, империята се обръща за помощ към Тервел, който незабавно се отзовава. Стълкновението между българи и араби пред стените на Константинопол намира отражение в значителен брой византийски, западни и източни извори.
Макар и да се различават в детайли, всички са единодушни, че през 718 г. арабите претърпяват нечувано дотогава поражение от българите.
Още в началото на обсадата българите се явяват в тила на противника и голяма част от вражеската войска е унищожена.
Опасността за арабите е толкова голяма, че се налага сухопътната им армия да обгради лагера си с 2 окопа – единият срещу Константинопол, а другият срещу българите.
В тази война арабите проявяват изключителна упоритост въпреки неблагоприятните климатични условия – зимата е незапомнено студена, цели 100 дни земята е покрита със сняг. През лятото на 718 г. арабите провеждат решително сражение с българите, но претърпяват поражение. Според летописеца Теофан в конфликта загиват 22 000 араби, а Зигеберт говори за 30 000 жертви.
Константинопол е спасен, а името на България се разнася по всички краища на тогавашния свят.
Широко се пропагандира от много историци, че победата на Тервел, както по-късно и победата при Поатие (дн. Франция) на франкския майордом Карл Мартел над арабите са двете събития, които не позволяват на арабите да проникнат дълбоко във вътрешността на Европа.
Блокадата по море е свалена на 15 август718 г., точно 1 г. след началото на обсадата. При оттеглянето си оределият арабски флот е сполетян от буря и само 5 кораба се добират до Сирия. Арабските летописци оценяват загиналите по време на похода на около 100 000 души.
Атанас Панчев