Дестабилизацията на Беларус — дело на Полша, Литва, САЩ и ЕС

Беларус. Развихря се сценарий за срив.

Днес се очакват най-големите антиправителствени протести в Беларус.

Те няма да бъдат възпрепятствани от властите, защото след потушаването на масовите безредици през цялата седмица обществото в Беларус не беше доволно от твърде голямото насилие от страна на силите за сигурност.

В същото време и от страна на прополската опозиция, организаторите на демонстрациите, този път няма да има никакво насилие, защото за тях е важно да покажат, че са много и че са мирни.

Това ще бъде преди всичко имитация на всеобщ народен марш срещу Лукашенко.

Имитация на това, че целият народ на Беларус е против Лукашенко.

Защото ще видим стотици хиляди хора под бяло-червените знамена.

Но това няма да е болшинството от народа.

Днес те ще съберат всички свои. До един. Дори ще извикат и граждани на Литва, Полша, Украйна, дори от Русия.

Други няма да застанат до тях.

Те са малцинство, независимо от огромните им демонстрации.

Болшинството от народа в Беларус не иска свалянето на Лукашанко от полските власти.

Властта не трябва да се паникьосва, а да направи пауза.

Но веднага след марша на 16 август Полша и Литва — организаторите на марша, ще започнат да искат оставката на Лукашенко.

Това не бива да се прави.

Прополското малцинство трябва да има правото колкото им се иска да маршируват по улиците мирно. Но не бива да им се дава властта само, защото самите те се наричат болшинство и са подкрепени от САЩ и ЕС.

Болшинството беларуси мълчаливо си стоят у дома и очакват от властта, която те подкрепят, твърди и умни действия в защита на Беларус, а не предаването на страната на полските панове.

Главното ще се случи на 17 август, когато Полша ще се опита да спре икономиката на Беларус, организирайки всеобща политическа стачка с искането Лукашенко да си подаде оставката.

Ако това се случи, то беларуските инженери, работници, лекари, учители много бързо ще се срещнат със своите украински братя в полските ферми за прибиране на реколтата от робите на XXI век.

Сергей Марков

Петя Паликрушева, превод