14 август 2020-Нюз Фронт.
Поразително разделение се наблюдава между западните политици и инвеститорите. В условия, когато първите се опитват да свалят Александър Лукашенко, вторите са изправени пред избор: да продават белоруските активи или да се държат тях, получвайки изгода от статус-кво.Това се посочва в материала на агенция «Reuters».
Медиите реалистично оценяват последствията от евентуален държавен преврат. Тук ситуацията се сравнява с Евромайдана, който се проведе в Украйна през 2014 година.
Подобен сценарий в Беларус би предизвикал незабавна дългова криза, която сериозно би навредила на големите инвеститори. Ситуацията се влоши, когато работниците на предприятията започнаха да се присъединяват към протестите, което може да парализира производството в страната.
Изглежда обаче, финансовите елити не са изплашени от случващото се. Дори може да се каже, че те преди всичко залагат на Лукашенко ( тоест, че картофеният майдан няма да се реализира, и опозицията курирана от Вашингтон няма да успее- бел.ред.).
Въпреки безредиците, уличните сблъсъци и понякога острата реакция от страна на силите за сигурност, инвеститорите „не проявяват голямо желание да продават своите беларуски облигации“, пише Ройтерс.
В същото време агенцията подчертава, че говорим за наистина мощни конгломерати.
Например, притежателите на беларуски ценни книжа са британският инвестиционен мениджър Ashmore Group, американската компания Franklin Templeton и дори двата най-големи финансови конгломерата в света Goldman Sachs и JP Morgan.
Никой от тях дори не коментира отношението си към случващото се в Беларус, въпреки че според Ройтерс «никой почтен инвеститор няма да се примири с брутални репресии».
Други финансисти предупреждават, че сътресенията не водят републиката към просперитет, а само изострят проблемите. Международният валутен фонд вече прогнозира краха на беларуската икономика с 6% тази година.
Освен това, като се има предвид, че 90% от външния дълг на страната е деноминиран в долари, срив във валута може да предизвика дефолт.
Днес западните политически играчи активно се изказват в подкрепа на беларуската опозиция, подкопавайки позицията на Александър Лукашенко.
Инвеститорите обаче, със затаен дъх са в очакване на реакцията на руския лидер Владимир Путин.
Въпреки че, последно време бяха възникнали разногласия между двете страни, Русия купува около 40% от белоруския износ, осигурява милиарди долари заеми и отстъпки за енергийни ресурси. Следователно, според Сергей Дергачев, управител на портфейл в Union Investments, отговорът на Русия ще бъде ключов.
„Това има значение за бъдещата икономическа и политическа траектория на Беларус“, подчертава той.
В същото време той се съмнява, че Европейският съюз е готов да въведе наистина сериозни санкции, които ще навредят на западните финансови елити.
Във всеки случай приемането на това решение ще се проточи в продължение на много месеци.
„Рискът от санкции, които могат да бъдат наистина вредни за инвеститорите, тоест забрана за закупуване на новоиздадени дългови задължения на Беларус, е много, много малък“, заяви инвеститорът.
Опитът за преврат в Беларус или Картофен майдан
В неделя, 9 август, в Беларус се проведоха президентски избори, според резултатите на които Александър Лукашенко спечели. Западните страни, за които белоруският лидер беше пречка от дълго време, не се примириха с резултатите от гласуването.
В резултат на това в Беларус избухнаха предварително планирани бунтове.
Опитите на служителите на реда да държат ситуацията под контрол се превърнаха в сблъсъци с радикали.
В същото време западните медии, активно отразяващи протестите, се съсредоточават конкретно върху действията на силите за сигурност срещу „мирните“ протестиращи, както беше по време на държавния преврат в Украйна през 2014 година.
В момента европейските държави, заедно със САЩ, са на страната на протестиращите.
Те отказват да признаят изборните резултати.
Главният щаб на Светлана Тихановская, лидер на прозападната опозиция, преди това обяви, че се подготвя за продължителни протести, насочени към сваляне на правителството. Самата Тихановская замина за Литва.
Ася Иванова-Зуан