Протестите в Беларус: стремеж към промяна или опит за цветна революция?
В ситуацията с протестите, които избухнаха в Беларус, САЩ традиционно заемат страната на опозицията. Техният аргумент е, че изборите не са били „свободни и честни“.
Европейският съюз не изключи предприемането на мерки срещу „виновните за наблюдаваните актове на насилие, необоснованите арести и фалшифицирането на изборните резултати“: според литовския външен министър Линас Линкявичус в Европейския съюз се провеждат консултации относно отговора на беларуските власти по повод злоупотребата с власт от силите за сигурност.
Освен това, след призива на Полша да организира извънредна среща на високо равнище, в петък се планира видеоконференция, по време на която външните министри на ЕС ще обсъдят настоящото състояние на нещата в Беларус.
Един от най-актуалните въпроси, които вълнуват целия свят сега, е следният: възможна ли е цветна революция в Беларус?
Много експерти твърдят, че Западът, по-специално САЩ, упражняват незаконни действия и очевиден външен натиск върху източноевропейската република.
Николя Дуик, бивш френски депутат, който ръководеше парламентарната група за приятелство с Беларус, сподели пред Радио Спутник, че Западът трябва да се въздържи от разпалването на цветна революция в Беларус и да остави страната сама да се справи с предизборните вълнения.
„Що се отнася до призивите на някои държави от ЕС да се намесят: ЕС трябва да установи контакт с Русия и да стои далеч от вътрешните работи на суверенната държава. Освен това Западът трябва да избягва прекомерно активната реакция и да се откаже от опитите за намеса — може би от страна на Агенцията за национална за сигурност.
Действията на Държавния департамент очевидно са насочени към предизвикване на нова цветна революция“.
Според екс-депутата републиканец събитията в Беларус най-вероятно са „смесица от желанието за някои промени и възможни манипулации отвън“.
Забележителна е статията на Лукас Лейроз, изследовател по международно право във Федералния университет в Рио де Жанейро, в която той повдига темата за вероятността от промяна на режима чрез цветна революция в Република Беларус. Той отбелязва силния акцент на западните медии върху „ужасяващия диктатор“, суровата реакция на държавните структури в отговор на действията на „мирните демонстранти“.
Истината обаче се крие във факта, че ситуацията е много по-сложна и това не е просто конфликт между диктатура и демокрация, а истински геополитически сблъсък.
Лукашенко обвини Полша, Чехия и Великобритания, че координират протестните акции в Беларус. От своя страна полското правителство отрече твърденията за участие в протестите, като заяви, че те са неоснователни и необосновани. Обединеното кралство и Чехия все още не са коментирали сериозните обвинения. Подобно на Полша, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лейен определи вълненията в Минск като «брутална разправа с мирните демонстранти»
Що се отнася до ситуацията със задържането на тридесет руски граждани, за които се твърди, че са пристигнали с цел дестабилизиране на обществения ред, неотдавнашно журналистическо разследване показа, че тези хора са жертва на скрита операция на украинското разузнаване, чиято цел е била именно дестабилизацията на отношенията между Москва и Минск.
Въпреки това, един факт, който изглежда игнориран от всички анализатори, коментиращи този случай, е, че Западът отдавна се интересува от държавен преврат в Беларус. Западните политици и учени обикновено наричат Лукашенко „последния диктатор в Европа“.
Политиката на Лукашенко предизвиква неодобрението на целия Запад. Той е особено загрижен за историческите връзки между Беларус и Русия.
Съединените щати виждат в съюза между двете страни огромна заплаха за западната стратегия по отношение на Европа.
През 2019 г. един от най-големите западни мозъчни тръстове, Корпорацията RAND, публикува документ, който предоставя доказателства за опитите за политическа дестабилизация на Беларус чрез цветна революция или чрез подобни средства, с изричната цел да нанесе стратегически удар срещу Русия.
Западните стратези — американски и европейски — считат за важно да се неутрализира Минск, за да се продължи напред с програмата за отслабването на Русия. Важно е да се отбележи, че публикацията предлага да не се организира незабавно цветна революция, а първо да се проведе политика на мек натиск: да се предложи финансова подкрепа на Беларус, опитвайки се да се насърчи прекъсването на отношенията с Москва чрез дипломатически средства. Така че в момента, най-вероятно, сценарият на цветна революция ще бъде насърчен в Беларус, за да се превърне страната в „нова Украйна“.
Италианската комунистическа партия направи изявление, което гласи следното:
„В момента в Беларус се провеждат протестни акции от онези, които не искат да приемат изборните резултати, които говорят за победата на Лукашенко с подкрепата на 80% от белоруския народ.
Това е явен опит за подривна дейност от страна на ръководените от САЩ/ЕС/ НАТО, които не искат да уважават волята на народа.
Както се случи в Украйна с Евромайдана през 2014 г., довел до фашисткия преврат в центъра на Европа, и в Беларус се правят опити за дестабилизиране на страната чрез подкрепата на протестите отвън.
Беларус има най-висок доход на глава от населението сред бившите съветски републики, растяща икономика и гарантирани от държавата услуги. Но основните медии, отразяващи новините за протестите в Минск, искат да вярваме, че беларусите предпочитат да станат новата Украйна, разчитайки на десницата, неонацистите и проевропейската опозиция».
Заместник-министърът на външните работи на Русия Мария Захарова също отбеляза безпрецедентния натиск и очевидността на чуждестранната намеса, като заяви, че „има ясни опити за външно вмешателство в делата на суверенна държава с цел разцепване на обществото и дестабилизиране на ситуацията, използването на такива методи вече е наблюдавано в други страни“.
Белоруският експерт, директор на общественото сдружение „Център за изследвания на външната политика и сигурността” Денис Буконкин, от своя страна е убеден, че ЕС лобира за промяна на режима в Беларус с всякакви средства и открито демонстрира това.
Заплахата от налагане на европейски санкции на Беларус е малко вероятно да окаже силно отрицателно въздействие върху политическата ситуация в републиката, но несъмнено ще отхвърли назад всички постижения, постигнати от правителството в диалог с Европейския съюз и САЩ.
Автор: Полина Бобко
Петя Паликрушева, превод и редакция