14 август 2020-Нюз Фронт.
От самото начало беше ясно, че Полша ще се суети най-много по повод преизбирането на Александър Лукашенко. Въпреки това през август 2020 година Полско-литовската общност Жечпосполита (Речь Посполитая) надмина себе си.
На 10 август полският премиер Матеуш Моравецки забрави за своята страна, за коронавируса, въпреки че ежедневно в Полша се добавят 700-800 нови случая; цял ден той беше ангажиран със ситуацията във Беларус: той събра съвещания с министри, звънна на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лиен, на ръководителят на Европейския съвет Чарлз Мишел, настоя за провеждане на спешна среща на върха на Европейския съюз. Срещата на върха ще се проведе през септември, а на нея ще бъде обсъден „белоруският въпрос“ — така каза полският премиер в Брюксел.
Полският президент Анджей Дуда и литовският президент Гитанас Науседа отправиха апел към беларуските власти с искане «спазване на демократичните стандарти» и «въздържане от насилие».
На Минск беше обещана подкрепа „по пътя към задълбочаване на отношенията си с единно европейско семейство“.
Поздравления по случай избирането на Лукашенко на президентските избори ( 9 август) не прозвучаха нито от Варшава, нито от Вилнюс.
Сериозен натиск върху Беларус се оказва по линия на полското външно министерство. Полското външно министерство излезе с изявление, в което се говори за недопустимостта на «жестоката реакция на силите на реда и закона» по време на протестите. Началникът на отдела Яцек Чапутович разви бурна дейност в тази връзка.
Външните министри на страните от прясно изпечения „Люблински триъгълник“ (Полша, Литва, Украйна) призоваха за освобождаване на всички арестувани в Беларус и отказ от използването на сила.
На 11 август Чапутович лети за Рига, където обсъжда Беларус с външните министри на Латвия, Естония и Финландия.
Тогава ръководителят на полската дипломация заплаши Минск с неминуеми санкции на ЕС. Чапутович заяви също, че полските НПО имат право да се свързват с „гражданското общество” в Беларус; фактите за връзките на беларуската опозиция с нейните задгранични куратори даже не се крият.
Като цяло участието на Полша в белоруските събития се проявява много ясно в наши дни.
На 10 август, от сутрин до вечер, новинарският канал TVN24 излъчи история, озаглавена: „За първи път в живота си исках да гласувам и не успях. Беларуско момиче плаче пред камерата. В кадъра ридае млада блондинка, която не успяла да стигне до избирателния участък. Ситуацията се разгръща в Бяла Подласка, момичето говори много добре полски, като другите герои от сюжета на TVN, които уж стояли на опашка цял ден в консулството на Република Беларус и не успели да гласуват за Тихановская. Така полските медии представят образа на народа на Беларус.
Блогерът NEXTA (Степан Путило), който излъчва от Полша и работи за полски държавни пари, продължава да призовава жителите на Беларус да излязат на улиците.
Голямо внимание сред журналистите получава Агнешка Ромашевская-Гузи — създателката и директор на сателитния телевизионен канал „Белсат“, работещ на руски и беларуски език. Ромашевска е човек, влияещ върху формирането на източната политика на Полша. В едно от интервютата си тя заяви, че Лукашенко ще се справи с първите протести от август, но че няма да може да направи нищо с вълната от по-широки протести, която предстои.
Агнешка Ромашевская-Гузы. снимка: polsatnews.pl
И може би най-важното: сега Варшава предлага на Минск организирането на кръгла маса между властите и опозицията по модела, създаден през 1989 година в социалистическа Полша. Тогава, благодарение на кръгла маса, беше легализиран нелегалният синдикат „Солидарност“, бяха свикани многопартийни избори и постепенно нишките на правителството в Полша преминаха от ръцете на генерал Войчех Ярузелски в ръцете на Лех Валенса и други борци срещу „тоталитарния режим“. Кръглата маса в Беларус е аналогичен сценарий.
Изказвайки се в студиото на канала Polsat News, заместник-министърът на външните работи на Полша Павел Яблонски заяви, че кризата в Беларус ще доведе страната до сближаване с Русия и това представлява заплаха за Европейския съюз.
На въпрос дали Полша може да стане посредник на беларуската кръгла маса, заместник-министърът отговори:
„Полша е естествен кандидат за тази роля.“
Идеята беше подкрепена от Яцек Чапутович, говорейки в Рига, той заяви следното: „… ако властите в Минск се съгласят или поискат, ние бихме могли да играем ролята на посредник в такива вътрешни преговори. Трудно е да си представим положителен изход без дискусия с беларуското общество относно промените в страната. “ (Като „Ние“ се има предвид Полша, Литва и Украйна).
На 11 август трима бивши полски президенти — Лех Валенса, Александър Квасневски и Бронислав Коморовски — се присъединиха към гласовете, призоваващи беларусите за кръглата маса.
Католическата църква на Беларус, тясно свързана с Варшава, също не остана настрана.
«За да се преодолее бързо кризата в обществото и да се спре насилието, предлагам незабавно да се свика специална кръгла маса …» — призова Минско-могилевският архиепископ Тадеуш Кондрусевич.
Архиепископ Тадеуш Кондрусевич. Фото: catholic.by
Суфлира се на поляците и отвъд океана. На 10 август полските медии публикуват интервю с Тимоти Снайдер, член на Американския съвет по международни отношения, който се счита за експерт по проблемите на Украйна, Беларус, Литва, Полша и Русия.
Снайдер подчертава, че Лукашенко е в състояние да следва пътя на Ярузелски, тоест да подготви прехвърлянето на властта на беларуската «Лех Валенса». В същото време, смята Снайдер, Русия не е в състояние сериозно да се намеси в ситуацията в Беларус.
Полските експерти обаче нямат единодушно мнение по този въпрос. Витолд Ващиковски очаква Москва да организира преврат в Беларус. Агнешка Ромашевская прогнозира неизбежния крах на режима на Лукашенко.
Адам Еберхард, директор на Варшавския център по източни изследвания, смята, че в Беларус повторение на украинските събития от 2014 година и нещо подобно на „кримския сценарий“ е невъзможно:
Кремъл, според тях, има достатъчно инструменти, за да повлияе на Минск.
Анна Мария Динер от Полския институт за международни отношения казва:
„В Беларус няма да има революция в близко бъдеще. Беларуската опозиция е много разпокъсана.
«Това, което сближава тези възгледи е, че това, което се обсъжда в Полша, не са перспективите за развитие на Беларус, а политическото погребение на президента Александър Лукашенко.
С организацията на политическото погребение на белоруския лидер трябва да се заеме кръгла маса по полски образец.
Продължаваме да следим темата, очаквайте подробности в развитие.
СЕРГЕЙ ПАВЛЕНКО , Фонд за стратегическа култура
Превод: Ася Иванова-Зуан