Превод от Monde diplomatique, Франция:
Факт е, че плановата икономика в СССР предизвика искрен ентусиазъм, без който определено не би могла да оцелее. Съветската система предостави на обикновените хора масово образование и никога не виждани преди това перспективи за социална мобилност.
Дори в разгара на гражданската война броят на младите хора в училищата нарастна от 3,5 милиона на 5 милиона. През 30-те години неграмотността намаля значително: от 50% до 20% от възрастното население, особено сред жените.
Историческата ситуация принуди съветското ръководство да започне масово производство на доменни пещи и танкове.
До средата на 30-те години на миналия век и отново по време на Втората световна война съществуваше система от купони, чрез която властта снабдяваше населението с най-важните продукти…
Докато реформаторското движение в СССР се стремеше да имитира пазара, група кибернетични икономисти имаха намерение да подобрят системата за планиране. Тези специалисти от Централния икономически и математически институт бяха вдъхновени от пионерската работа на изобретателя на линейно програмиране и бъдещия носител на Нобелова награда по икономика Леонид Канторович.
Те наблюдаваха с интерес как големите американски предприятия, по-специално General Motors, използват автоматизацията, за да намалят производствените разходи.
Мечтаеха да организират съветската икономика по маниера на една гигантска компания и искаха да създадат гигантска компютърна мрежа в страната, която да бъде в състояние да се справи с огромните проблеми на координацията, пред които бе изправена плановата икономика.
Кибернетикът Виктор Глушков участва в подобен проект в Киев в епохата на СССР. Един от най-известните служители на ЦЕМИ Николай Федоренко се опита да му помогне да получи от властите разрешение за създаването на национална автоматизирана система за изчисляване и обработка на информацията — зародишът на това можеше да се превърне в руския Интернет.
По-специално той искаше да разположи 20 000 терминала в цялата страна, които да бъдат свързани с центъра, разположен в Москва.
Въпреки че това предложение се основаваше на наблюдения върху американската икономика, колкото и да е парадоксално, то беше изключително централизаторско, тъй като трябваше да предостави на държавата точна информация и система за вземане на решения, за да се гарантира планирането, основано на научната истина, а не на хаоса на пазара.
Петя Паликрушева
Източник: https://www.monde-diplomatique.fr/2020/07/RICHARD/61984