Приятели,
няколко поредни дни изписвам мои размишления на страницата ми във фейсбук. С тях не задължавам никой с нищо. Убеден съм, че всеки има право на мнение, даже да не е в унисон с мнението на другите. Какво ме впечатли от изписалите се под публикациите ми?
Липса на толерантност. Или си на моето мнение или те започвам каруцарската.
Малки, много малки човечета, в това им е силата.
Представям си ги даже. Една част от тях, видно не успели в нищо в живота си. Дали защото са недоволни, че социалистическият режим им е отнел мечтите, дали защото не са успели да се вградят в трудните години на прехода или пък са просто природно глупави, не знам.
На тези човечета им е виновна световна конспирация, политическите партии, които те самите избират, съседите им, че са по-добре от тях или господ, който не ги е дарил с акъл, но никога, никога не поглеждат в себе си да разберат, че вината е в тях самите за дереджето в което са.
Същите, тези малки човечета, смачкани от неуспехите им, намират сили само, за да хулят.
Като напишат нещо обидно и вече имат повод, като седнат на чашка шльоковица с подобни на тях, да ударят по масата или в гърдите си и да заявят на малко по-висок глас.
«Как го нагласих аз този?!».
Доволно отпива от прокиша, хапва от киселата краставичка и се оглежда в очите на подобните му. И сигурно си казва …
«Ех, че съм велик! Че съм голема работа! Само ако се бях родил около «Шанзлизето» сигурно щях да съм голяма работа!»
Всеки от тези малки човечета си въобразява след третата чашка, че има качества достатъчни да засенчат и слънцето.
Мисли си, че е по-умен от Айнщайн, че е по-талантлив от Балзак.
Като му мине махмурлукът се почесва по главата, в някой случаи по задните части и се чуди кой да започне да попръжва, че вечерта отново да светне поне в собствените си очи поне. Не му светва, че е като досадна муха, която каца за миг на меда, в друг на сладкото, а накрая пак си отива там дето сам си е избрал да живурка …във фекалиите.
Нидал Алгафари