„Убеден съм, че гласът на професора и гласът на неграмотния на едни избори не могат да бъдат равни, те не трябва да имат еднаква тежест. Неграмотният не чете, не знае, не се интересува и няма никаква информация, а решава съдбата на България.“
Това, означава да се върнем 200 години назад. Не съм съгласен.
Ще вметна, че колкото и да е уж «прогресивно», но в една кризисна ситуация или не дай Боже война ще разчитаме именно на неграмотните както за прехраната, така и да защитим отечеството.
Тук границата е много тънка.
Докато за управлението на страната, тук трябва сериозно да се поработи.
Не може на хора без да са работили в държавната машина да им се довери управлението й.
Проф. Теодосий Теодосиев, 24 часа.
Журналистът Валери Найденов контрира:
Valery Naidenov Г-н Теождосиев може да е великолепен учител и математик, но явно има нужда от частни уроци за наваксване на изоставането в правната и политическата култура. Гражданските права не могат да зависят от образователен ценз. Ако го въвдем, ще ни изхвърлят от редица международни организации, включително и ЕС.
Iossif Davidov Защо до края на 80-те години в България нямаше неграмотни? Защо този учител заклеймява следствието, а не търси причината? Само от «отчаяние» и «мързел» ли се появиха толкова неграмотни след началото на безкрайния преход?