«Точно нашето поколение седеше и гледаше как се налива бетон по плажа, как престъпниците облякоха костюми, купиха си медии и сега дават интервюта в тях.
Някои от нас се спасяват поединично — отиват в друга държава или намират бизнес възможности тук, или се затварят в черупката си, или се изживяват като рап звезди, но всички ние се възмущаваме, сякаш някой друг ни е срал в гащите.
Сякаш гърците, холандците или французите всичко са получили даром, а ние сме клетници, преебани от Господ.
Плюем по-старите от нас, че са търпяли бай Тошо, но истината е, че при цялата гадост на комунизма нашите родители са свършили повече смислени неща в техния живот, отколкото ние — в нашия.» — Ицо Хазарта