За първи път Министерството на отбраната на РФ определи условията, необходими на Русия за нанасянето на ядрен удар срещу други държави. Документът „За основите на държавната политика на Руската федерация в областта на ядреното възпиране“ е публикуван от вестника на министерството „Красная звезда“.
Първата причина за пуска на ракети може да бъде «получаването на достоверна информация за изстрелването на балистични ракети, атакуващи територията на Русия и (или) нейните съюзници», се казва в документа.
Отбелязва се, че балистичните ракети на противника не е задължително да бъдат оборудвани с ядрени бойни глави — системата за мониторинг няма да може да определи тяхното наличие, затова ответният удар ще бъде нанесен при всички случаи.
Министерството отбелязва също, че най-важният приоритет на държавната политика на Руската федерация в областта на националната сигурност остава осигуряването на ядреното сдържане в рамките на стратегическото възпиране.
По-рано Русия заяви в прав текст: В отговор на всяка агресия ще последва ядрен удар
Припомняме, че президентът на Русия Владимир Путин одобри Основните принципи на държавната политика на Руската федерация в областта на ядреното сдържане, което му позволява да използва ядрено оръжие в отговор на конвенционална атака срещу критично важна държавна и военна инфраструктура на страната, съобщиха всички световни медии.
Включвайки неядреното нападение в качеството му на възможен стимул за руското ядрено възмездие, документът, както изглежда, изпраща предупредителен сигнал към САЩ. Новата разширена формулировка отразява загрижеността на Русия по повод разработката на потенциално оръжие, които би могло да даде на Вашингтон възможност да унищожи ключови военни ресурси и правителствени обекти без да прибягва до ядрено оръжие.
В съответствие с руската военна доктрина новият документ потвърждава, че страната може да използва ядрено оръжие в отговор на ядрена атака или агресия чрез използването на конвенционално оръжие, което «заплашва самото съществуване на държавата».
Но политическият документ вече съдържа и подробно описание на ситуациите, които биха могли да доведат до използването на ядрено оръжие. Те включват използването на ядрени оръжия или други видове оръжия за масово унищожение срещу Русия или нейните съюзници, както и нападението на противник, използващ конвенционални оръжия, което заплашва съществуването на страната.
В допълнение към това в документа се казва, че Русия би могла да използва ядрените си арсенали, ако получи „достоверна информация“ за изстрелването на балистични ракети, насочени срещу нейната територия или съюзниците, както и в случай на „вражеско нападение върху критично важни правителствени или «военни съоръжения на Руската федерация, извеждането от строя на които може да доведе до провал на ответните действия на ядрените сили.»
Отношенията между САЩ и Русия са в плачевно състояние след Студената война поради украинската криза, обвиненията срещу Русия в намеса в президентските избори през 2016 г. и редица други разногласия.
Миналата година Москва и Вашингтон излязоха от Договора от 1987 г. за ядрените сили със среден радиус на действие. Единственото споразумение между САЩ и Русия за контрол над ядрените въоръжения, който все още е в сила, е новият Договор за СНВ, който бе подписан през 2010 година от президента на САЩ Барак Обама и тогавашния президент на Русия Дмитрий Медведев.
Договорът за СНВ ограничава всяка страна относно разполагането на не повече от 1550 ядрени бойни глави и 700 разположени ракети и бомбардировачи, договорът предполага провеждането на широкомащабни инспекции.
Русия предложи удължаване на новия договора за СНВ, който изтича през февруари 2021 г., докато администрацията на Тръмп поиска сключването на нов договор за контрол над въоръженията, който да обхване и Китай. Москва определи тази идея като неосъществима, като посочи отказа на Пекин да договаря всяка сделка, което би намалило значително малкия й ядрен арсенал.
В обръщението си към членовете на Съвета за сигурност Путин предупреди, че новият договор за СНВ изтича, но „преговорите по този важен въпрос, важен не само за нас, но и за целия свят, така и не са започнали“.
Петя Паликрушева