Задкулисният контрол на Белия дом
В края на 40-те години на миналия век, в резултат на Втората световна война, САЩ стават суперсила и лидер на западния свят, заменяйки Великобритания. През 1953 г., когато президентът Хари Труман е отличен от еврейската богословска семинария, той е представен като „човекът, помогнал за създаването на държавата Израел“.
Какво значи «съдействал»?
«Аз съм Кир» — възкликнал Труман, визирайки персийския цар Кир, който спечелил победата над вавилонците през 593 г. пр. н.е. и помогнал на евреите във Вавилон да се върнат в Йерусалим и да възстановят храма си там.
През 1976 г. християнското ционистко движение вярва, че е постигнало своята крайна цел с възхода на властта на евангелиста Джими Картър, който смята себе си за „роден свише“.
Този израз показва вяра в евангелското учение. По същото време в Израел Менахем Бегин, друг приятел на християнските ционисти в САЩ, става премиер.
Както отбеляза президентът Картър, позицията му за Близкия изток се основава на Библията. По този начин той сравнил създаването на Израел със завръщането на евреите от вавилонските земи, което те чакали стотици години.
Въпреки това, поради проблема с палестинските бежанци, Картър изгубил подкрепата на евангелистите преди преизбирането си и християнското ционистко движение трябвало да избере друг кандидат, който да пропагандира техните политически възгледи.
Този кандидат беше Роналд Рейгън, който спечелил решаваща победа на президентските избори, което не е толкова характерно за изборния процес в Америка.
С идването на Рейгън на власт политиката на Съединените щати към Израел се свежда до две неща:
1. Израел е единствената надеждна сила за американците в региона.
2. Организацията за освобождение на Палестина е терористична организация.
В резултат американската подкрепа за Израел придобива безусловен характер.
На 7 юни 1981 г., когато израелските изтребители бомбардираха иракски ядрен реактор, Рейгън категорично се противопостави на употребата на термина «агресия» при вота в ООН, за да попречи на Ирак да отговори на действията на Израел в рамките на самоотбрана. Следвайки този подход, по време на управлението на Рейгън, САЩ винаги се стремят да дават легитимност на решенията на израелците: американският лидер повтаря отново и отново, че еврейските селища са законни.
На 19 април 1982 г. САЩ също налагат вето на резолюция на Съвета за сигурност, осъждаща разстрела на палестинските вярващи в близост до Купола на скалата.
Въпреки проблемите, с които се сблъсква американската страна във връзка с израелската инвазия в Ливан и кланетата в Сабра и Шатила, както и желанието на много съветници в Белия дом да изтеглят израелските сили от Ливан възможно най-скоро, всичко това не оказва сериозно влияние върху позицията на Рейгън. В крайна сметка САЩ дава да се разбере, че не може да има изтегляне на израелски военни преди всички трансгранични военни действия да приключат.
Между юли и септември 1985 г. Израел продава много оръжия на Иран като част от сделката «оръжие срещу заложници» и въпреки скандала «Иран — Контри», свързан с администрацията на Рейгън, това не отслабва американско-израелските отношения.
Каквото и да се случва, Рейгън има твърда позиция по отношение на Израел през цялото време на управлението си.
Петя Паликрушева
Източник: https://www.sasapost.com/religious-current-that-leads-the-white-house/