САЩ приветстват публикуването от Грузия на пакет от предложения, насочени към укрепване на връзките от двете страни на административната граница. Тези мерки спомагат за задоволяване на нуждите на най-уязвимите групи от двете страни на линията на разграничение и осигуряват по-големи възможности за мобилност, подобрен жизнен стандарт и достъп до образование. Ние приветстваме ангажимента на Грузия за диалог и мирно уреждане на конфликта“, заяви американското посолство на 4 април 2018 г.
Тук американските дипломати имаха предвид правителствената програма „Стъпка към по-добро бъдеще“, която Грузия стартира преди 2 години.
Политиците на Европейския съюз и отделни държави от Общността посветиха на това тиради, демонстрирайки показна подкрепа за Тбилиси. Посолството на САЩ не можа да остане настрана.
«Стъпката към по-добро бъдеще» е програма за подкрепа на Абхазия и Южна Осетия. „Стъпката“ преследва три цели:
— либерализация на търговските отношения с републиките;
— създаване на допълнителни възможности за образование;
— безвизово пътуване до страните от ЕС.
Тук е важно да се отбележи, че «Стъпката» не беше нова. Във времето на Михаил Саакашвили, или по-скоро след поражението в конфликта през 2008 г., в Тбилиси се заговори за необходимостта от връщане на републиките чрез въвеждане на хуманитарни и икономически програми. „Стъпката“ се появи десет години по-късно. Разбира се, човек би предположил, че времето е изгубено ненапразно, само че не е така.
«Тази стъпка има за цел възстановяваето на доверието и активизирането на процеса на примирие», каза през април 2018 г. премиерът на Грузия Георгий Квирикашвили.
Оттогава изминаха повече от две години. Може смело да се констатира, че това с «възстановяваето на доверието» към Тбилиси не се получи.
На първо място, това се дължи на същността на грузинската програма. На първо място е търговският въпрос.
Според замисъла Абхазия и Южна Осетия трябваше да могат да изнасят стоките си на европейския пазар през Грузия. Определено изкушаваща оферта. Но тя избледнява и дори изчезва, ако погледнете данните за оборота на самата Грузия. Страните на Европейския съюз далеч не са на първо място в статистиката.
През 2019 г. тройката лидери са: Турция (1,8 милиарда долара/14,1% от общата търговия), Русия (1,5 милиарда долара/11,5%) и Китай (1,1 милиарда долара/8,5%). За сравнение търговията с Германия възлиза само на 497,4 милиона долара.
Ако говорим конкретно за експорта, Азербайджан е на първо място. Грузия продаде там продукция за 499 милиона долара миналата година, Русия е на второ място (497 милиона долара), Армения (413 милиона долара) — на трето място.
Оказва се, че Европейският съюз изобщо не е основният пазар за продажби на грузински продукти. Вероятно авторите на програмата „Стъпка към по-добро бъдеще“ наистина са оценили шансовете на абхазките или южноосетинските стоки да навлязат на пазара на ЕС.
Най-просто казано, Тбилиси бе излъгано за европейските си перспективи.
И не само по отношение на търговията.
Грузинските власти обещаха и безвизово пътуване до страните от ЕС в условия, при които дори грузински граждани изпитват проблеми с това.
Да, от 2017 г. грузинците успяват да пътуват до Шенгенската зона без визи, но нюансите в дадената ситуация ни заставят да ги споменем. Още през 2019 г. на летището в Кутаиси се появиха гранични служители от държави от ЕС, които буквално подредиха гражданите в редица, отказвайки на част от тях правото да се качват на самолет.
Веднъж дори грузински служители на американска маркетингова фирма не бяха допуснати в самолет, макар билетите да бяха купени от самата компания, за да могат служителите да присъстват на корпоративно събитие в Милано.
Грузинският език в училищата на Абхазия и Южна Осетия се изучава малко, което означава, че по принцип завършилите няма да могат да влизат и учат нормално в грузинските университети.
Но те могат да влязат в руски и чуждестранни университети, ако имат руско гражданство.
„Още от самото начало на презентацията на този проект ни беше абсолютно ясно, че това мъртвородено начинание няма шанс за успех. И това е разбираемо — никой в Южна Осетия няма да си сътрудничи с Тбилиси и освен това няма да се пазари за западните стотинки, които грузинските грантовци безсрамно предлагат по различни канали“, коментира ситуацията външният министър на Южна Осетия Дмитрий Медоев.
В този коментар се крие отговорът на основния въпрос: защо изобщо е необходима абсолютно неработеща държавна псевдохуманитарна програма?
За времето на нейното съществуване имаше различни отговори на въпроса, включително подготовката на сайт за завземането на републиките или създаването на групи от прогрузинско влияние там. Всъщност всичко е много по-прозаично и се върти около парите. Например „Стъпката“ означаваше отпускането на безвъзмездни средства от грузинския бюджет за образованието на студенти, идващи от линията на разграничение.
Малка манипулация с мъртви души и определена сума вече е в джоба на длъжностното лице.
А ако става дума за някаква стратегия, за годините на съществуването на програмата трябваше да се види поне някакъв елементарен резултат, но тя от самото си начало бе мъртвородена, което не попречи на «партньорите» на Грузия да се прехласват по нея.
Евгений Гаман, специално для News Front
Петя Паликрушева, превод и редакция