Тази тема беше много популярна в началото на прехода, когато ни внушаваха, че без социализма България щяла да бъде много по-добро място за живеене, с много по-висок стандарт на живота.
След време обаче осъзнахме, че капитализмът нищо ново не е научил и нищо старо не е забравил.
Защото както епохата преди 1944 г., така и епохата след 1989 г. доказват факта, че у нас капитализмът може да плоди само нищета, несправедливост и беззаконие.
Капитализмът у нас не работи за общественото благо, задълбочава социалните контрасти, прелива държавните средства в частни каси и сраства олигархията (буржоазията) с държавната власт, което е неотрицаем факт.
От тази гледна точка, без социализма, през периода 1944 – 1989 г. нашата татковина щеше да си остане една примитивна балканска страна с подчертан ориенталски облик.
В тази връзка ми прави впечатление, че селата и градчетата в навечерието на 9 септември 1944 г. изглеждат точно по същия начин, както са изглеждали по време на Освобождението през 1878 г.
Разликата е почти неуловима.
Същите изкамбурчени кирпичени къщи, същите криви улички, по които бедни неумити хорица с дрехи от парцали газят кал до коляно. Това се вижда от старите фотографии.
И се чудя къде и за какво са отишли цели 66 години от 1878 до 1944 г. ?!
Но сетне си давам сметка, че това са 66 години капитализъм.
Български капитализъм.
Жесток и примитивен.
Без 9 септември 1944 г. у нас нямаше да съществуват много емблематични топоси от най-новата ни история. Не би имало Дунав мост, АЕЦ «Козлодуй», ТЕЦ «Марица изток», нито безброй други обекти, съградени в епохата на Бригадирското движение и социалистическото строителство.
Нямаше да разполагаме с днешната мрежа от шосета и вместо по тях (особено в планинските райони и междуселските пътища) превозните средства щяха да се друсат по неравни черни пътища, затъвайки в кал до бронята. В много села и малки населени места нямаше да има електричество.
Съвсем друг облик биха имали градовете, които в по-голямата си част щяха да бъдат „едноетажни”, с криви улички, а зад някой хълм или река щеше да има затворени и зорко охранявани богаташки квартали.
Нямаше да съществува мрежата от болници и санаториуми, които ни завеща социализмът.
Страната ни щеше да разполага с малки частни болници, достъпни единствено за по-заможните хора (както става в последно време!).
Сред простолюдието смъртта от язва, апандисит и други вътрешни болести щеше да бъде в реда на нещата. Не би имало тази широка мрежа от учебни заведения, построени от социализма.
По-голямата част от населението щеше да бъде с основно и начално образование, а по селата щеше да има и много неграмотни хора, отрано впрегнати в земеделската работа.
Тук-там в градовете и селата щяха да мъждукат малки фабрики ( с такива глупаво-претенциозни названия като „Устрем”, „Бързина”, „Вулкан”, „Братя Таракчиеви”, „Елмазов и сие”) с дълго работно време и тежки условия на труд, в които щяха да работят рано състарени и изтощени от примитивния живот работници.
Във всички разпалвани от тях войни, Англия и САЩ щяха да жертват с щедра ръка българските войници, тъй като щяхме да бъдем съюзници на тези страни.
Нашите дядовци и бащи щяха да мрат в Корейската и Виетнамската война и в още много други войни, разпалвани от англосаксите.
Такава щеше да бъде България без социализма.
Николай Александров
