Дали се сещаме, че християнството се появява като израз на една безпомощност пред властта, която за разлика от нея не включва насилие. Има дори такава фраза:
«Не мога да бъда войник, защото съм християнин».
Християнството се оформя отначало като власт на безвластните. Защото представите за власт са влияние, пари и своеобразен допинг, който те държи по инерция, дори когато си загубил властта.
И днес виждаме много хора, които са вече доволно състоятелни и доволно са осигурили чрез властта бъдещите си поколения, въпреки това са се впили във властта като средство за изява, за богатство, за оставане в историята или за промяна в полза на определени кръгове на обществото.
Разбира се, знаем много добре, че по-късно християнството става не по-малко агресивно като политика и духовна идеология, че в името на Исус е проливана не по-малко кръв, отколкото за другите политически проекти.
Всъщност и четирите религии, които днес доминират в света, не са родени в Европа.
Християнството все пак е юдео-християнска религия, не е нито само християнска, нито само юдейска.
В Европа религиите са облагородени и разпространени, но умни, интелигентни, порядъчни хора има във всяка религия.
Има хора, които вярват в различни богове не от невежество, а по убеждение.
Великите гръцки философи Аристотел и Платон са вярвали в Зевс, в Хера и другите божества.
Така че религията сама по себе си е убежище от текущи страдания и вяра в доброто, което не подлежи на дефиниция, а се усеща.
Мисля, че съединението между християнството или друга религия и властта води до нейната много чувствителна деградация, до размиване на изначалното християнство.
Обичай ближния си.
Трябва да се сетим за хората около нас, за комшията, за началника си…
Трябва да не забравяме, че изначалният тласък на християнството са човеколюбие и братска обич, които много трудно днес съжителстват с всичките фанатични съвременни политически изяви и с цялото разделение между богати и бедни в целия християнски свят.
Тъжно е, че християнските празници се превръщат в полуснобско занимание — ходенето на черква е мода, не е вяра. Когато е попитан един еврейски писател вярва ли в бога, той казва:
«Аз вярвам в повече от това.»
Идеята за Бог е универсална идея, която ни води към страх от греха, но най-вече ни води към човечност.
Днешните празници при нас са още по-фарисейски, лицемерни и показни, сравнени с ценностите на християнските принципи да правим добро, да правим така, че след това да нямаме угризения, преди да напуснем този свят, който става все по-задушлив.
Вера Мутафчиева казваше, че «слава богу светът се вгорчава, за да не ми е мъчно да го напусна».
Чувам непрекъснато от «демократичната» власт, че в предишните години християнските празници ни били забранени.
Глупости, никой не е забранявал поне вкъщи да празнуваме Коледа.
Но я нямаше тази маниакална пазарна мания, при която преяждането и разменянето на подаръци е най-голямата акция на боголюбието и смиреността.
Виждаме как буквално в дните преди Коледа властта продължава да прави циркове около съставянето на още едно правителство и никой не се интересува от грехове. И да не би това да е единственият цирк?
Виждаме една грандиозна безпринципност, която е причина за безпомощността на институционните решения — защото това са едни и същи хора, сбрани в някакъв компромисен съюз, чието дълбоко и в същото време разбираемо обяснение е, че искат просто да останат на повърхността, а не да бъдат второкласни и третокласни наблюдатели на това, което става.
Как да обичат човека, като обичат властта?
Така че изначалното «власт на безвластните» засега не се осъществява по никакви християнски принципи.
Неслучайно и съвременният папа, и руският патриарх, православните водачи в момента все повече отиват към социалната същност на християнската идея. А не към катедралите, не към пръстените на кардиналите и не към пищните празненства.
Проф. Андрей Пантев