Заслужено, в негов висок стил на изказ и дълбочина на мисълта Вагенщайн даде своята точна оценка за лицето Корнелия Нинова и опитите й да превърне БСП в лидерска партия с ясно изразен Култ към НЕЙНАТА личност, злоупотребявайки с паметта и завета на Дядото.
Избрани цитати от интервюто:
«Исках да видя на трибуната не само Корнелия Нинова, но и хора, които я критикуват. Ако тя беше по-дълбока в своето мислене, в своето стратегическо мислене, тя трябваше да има отляво и отдясно нейни партийни противници, т.нар. опозиция. Те не са опозиция, те имат различни виждания. Това е било винаги. Но това е вътре, на Позитано, в салона, вътре, в Националния съвет. Вън, на улицата, ние сме всички единни по отношение на сегашна България, по отношение на тези, които сега я владеят, по отношение на мафията, по отношение на бедността, по отношение на загубените 2 милиона млади хора, които са в чужбина и част от които няма и да се върнат в България.
Така че вън, на улицата, вън от Позитано, ние сме единни, там ние не сме един на друг врагове. Исках да видя това чувство за общност на идеите. Тук, щом като сваля тя Бузлуджа от мястото ѝ в този триъгълник, да видя и лидера на АБВ, да видя лидера на Комунистическа партия, да видя, ако щете, безпартиен ляв човек, да видя знакова фигура.
Ние имаме и академици, и професори, и велики автори, и велики художници, и големи политици, които не са членове на партията, но които са леви хора. Бузлуджа е и тяхна. Тя иззе всичко, затова аз съм бесен, ама наистина бесен от нейното чувство за политически такт и за това какво е Бузлуджа. Тя не го е разбрала. Тя мисли, че Бузлуджа е една поляна, на която трябва да ѝ се поднасят цветя и тя да бъде целувана от бабички, дошли с патерици, едва изпълзели на патерици, за да ѝ дадат цветя и да я прегърнат. И всичко концентрирано върху нея!
Така тя прокара една Бузлуджа, която се оказа, че тя е всъщност собственичка на всичкото това – да ѝ връчват цветя и да я целуват. Бузлуджа е нещо по-сурово, по-величествено, аз бих казал, по-страшно! Бузлуджа – това е сърцето на лява България! Така не се приватизира!
Не мога да не протестирам срещу тази груба приватизация на Бузлуджа.
Искам да кажа – може и това да звучи грубо, досега не съм си го позволявал – Бузлуджа не е „Техноимпекс”, не подлежи на приватизация от никого! Тя принадлежи на историята на България и на историята на българската левица!»
Анжел Вагенщайн